— Ела с нас. Моля те!
— Те няма да ме наранят. Когато отида в болницата, ще се обадя в Хоумленд. Ще им обясня какво се случи и те ще ви изпратят помощ.
— Последен шанс — изръмжа Слейд и се отдалечи от джипа. — Следвай ни или ще умреш. — И той тръгна бързо през гъстите дървета, без да дочака отговора на Барт.
Глава 4
Слейд намести Триша по-удобно. Тя обви плътно ръце около врата му, в опит да се задържи и да не се плъзне по гърба му. Той пъхна длани под сгънатите й колене и ги сключи на корема си.
— Можеш да ме оставиш, в състояние съм да вървя и сама. Раната ми не е чак толкова зле.
— Така си добре. Искам да изминем поне километър, преди слънцето да залезе. Докато е светло, те ще продължават да ни преследват, затова трябва да се движим.
Със залеза на слънцето, небето над тях започна да почервенява. Излезе вятър и откъм гърба им задуха студен въздух. Тялото на младата жена замръзна отзад, но отпред, където се притискаше към Слейд, й бе горещо. Ръцете и бедрата я боляха от силата, с която го стискаше, за да не падне.
— Сигурно вече се измори, Слейд. Хайде, свали ме долу. Тежка съм. Знам, че си силен, но това е прекалено. Каза, че вече сме минали няколко километра. Поне забави темпото. Скоро съвсем ще капнеш.
— Млъкни! — нареди й той. — Опитвам да се концентрирам, като си втълпявам, че не си на гърба ми. Проваляш всичко всеки път, щом си отвориш устата.
— Благодаря.
— Това не беше обида, все пак не си лека, колкото перце. Старая се да забравя, че те нося, искам да наложа на съзнанието и мускулите си, че не изпитват болка.
Тя прехапа устни.
— Съжалявам.
— Просто млъкни — въздъхна той.
Триша се въздържа от по-нататъшен разговор. Огледа се наоколо. Слейд преодоляваше бързо разстоянието — с дългите си крака се движеше по-енергично, отколкото тя можеше да подтичва. Намаляваше ход, само когато изкачваше хълм или трябваше да прескача паднал дънер.
Чу се изстрел, след кратка пауза — още два. Настъпи мъртва тишина.
— Какво беше това? — Сърцето на Триша заби силно.
Слейд спря, наклони глава и се напрегна.
— Сигурно са намерили Барт.
— Бяха изстрели, нали?
— Да. Три. — Младият мъж тръгна отново. — Изглежда не ги е впечатлил фактът, че той е човешко създание.
Триша не успя да спре сълзите, напълнили очите й. Тези мъже не биха стреляли по някого, ако не смятаха да го убиват. Барт беше сигурен, че те ще се смилят, щом не е от Новите видове. Той беше просто едно изплашено момче, което не заслужаваше да умре.
— Недей да плачеш за него, док — изръмжа Слейд. — Знам, че ти е трудно, но първо трябва да оцелеем, после ще скърбим. Вече не можеш да му помогнеш.
Тя се бореше срещу порива си да заплаче, разбираше, че Слейд има право. Ако преследвачите им се докопаха до тях, те и двамата щяха да загинат. Слейд ускори крачка, Триша се вкопчи в него.
Мракът падаше бавно. След време младият мъж забави темпото, но продължи да се движи.
— Как успяваш да виждаш?
Той дишаше тежко.
— Виждам много по-добре от теб в тъмнината. Зрението ми е отлично, но все още не съм намерил подслон.
— Трябва да си починеш.
Той прокле тихо и спря. Ръцете му освободиха коленете й. Триша простена, докато бавно я пускаше на земята. Изправи се, краката й трепереха. Беше толкова тъмно, че едва го виждаше. Подскочи, когато ръката му я докосна.
— Върви в тази посока. Ще те водя. Ще легнем за малко да си починем. Могат да продължат да ни преследват, ако имат фенери, но тъмнината ще ги забави. Вървях по камъните, колкото бе възможно, за да не оставям следи. Не са довели със себе си кучета следотърсачи. Постарах се да вървя, така че вятърът да духа откъм гърбовете ни, по този начин ще им е трудно да ни подушат.
Помогна й да се настани на меката трева. Тя се намести и удари лакътя си в нещо твърдо.
— Те не могат да ни подушат, Слейд. Новите видове имат тази способност, а не хората.
— Постоянно забравям — отвърна той. — Близо до теб има дърво, внимавай да не се удариш.
— Благодаря. Едва виждам в тази тъмнина. — Триша погледна към небето. — Няма дори луна.
— Гората е прекалено гъста, затова не я виждаш, но пък е добре за нас.
— Не трябва ли да се върнем по заобиколен път и да се опитаме да намерим шосето?