— Не. — Слейд се размърда и я докосна. Пръстите му неволно преминаха по гърдата й и той отдръпна ръката си моментално. — Съжалявам. Подай ми чантата.
Младата жена я взе и я подаде в посоката, от която идваше гласът му. Той я пое. Триша чу как ципът се отваря и Слейд постави нещо в ръката й.
— Това е всичко, което имаме. Трябва да пием по малко. Надявам се скоро да намерим вода.
Тя отвори бутилката и пи колкото да навлажни пресъхналото си гърло. После отпи още глътка и му я върна.
— Благодаря. Заповядай.
Ръката му докосна нейната, докато поемаше бутилката. Чу го как преглъща.
— Защо не трябва да излизаме на главния път?
— Сигурно има и други, които ни търсят. Може би обикалят пътищата и се надяват да се покажем. Поне така бих постъпил аз, ако преследвах плячка. Тук сме в по-голяма безопасност. Всички наши автомобили имат проследяващи устройства. Вероятно ще отнеме малко повече време, да ни локализират, тъй като няма сигнал толкова навътре в гората, но поне ще знаят къде да ни търсят. Джъстис е наясно накъде сме тръгнали. Сигурно вече се е досетил, че с нас се е случило нещо. Трябваше да пристигнем на местоназначението преди залез-слънце. Ще стоим тук. Надявам се, че моите хора ще ни намерят първи, преди престъпниците да ни открият.
— Мислиш ли, че твоите хора могат да ни намерят до утре?
Слейд се замисли.
— Нямам представа, док.
— Нали знаеш, че името ми е Триша. Нима ще те заболи, ако го кажеш?
Настъпи тишина.
— Няма да ме заболи.
Младата жена си пое дълбоко дъх. Беше преживяла ужасен ден, не се чувстваше добре, тялото я болеше, а стомахът я присвиваше от глад. Раздразнението й нарасна.
— Но няма да го използваш, нали? Защо се инатиш и продължаваш да ме дразниш? Какво, по дяволите, съм ти направила?
Още няколко минути преминаха в мълчание. Триша поклати глава, сигурна, че той няма да й отговори. Ръката му докосна рамото й и тя подскочи изненадано. Не беше очаквала.
— Хайде да легнем и да си починем. Трябва да поспим няколко часа, докато все още е възможно.
— Ами ако ни намерят? Не трябва ли да се редуваме и единият от нас да стои буден?
— Не. Вятърът духа към нас. Ще ги подуша, ако се приближат достатъчно близо. Ще легна до теб. Може да ме използваш за възглавница, док. Необходима ти е топлината на тялото ми, за да се сгрееш.
— Не, благодаря.
Тя чу как мъжът изсумтя или може би се ухили, не беше сигурна кое от двете.
— Започва да става студено, а земята е твърда, док. Когато се измориш и замръзнеш, свий се до мен. Лека нощ.
Ръката му пусна Триша и той се опъна до нея. Бедрото му се допря до нейното. Зрението й се приспособи към тъмнината и тя видя очертанията на тялото му на земята. След известно време, вятърът стана по-студен. Младата жена се размърда и се премести няколко сантиметра по-близо до Слейд. Обърна се на една страна и подложи длани под главата си, за възглавница. Измъчваха я глад и умора. Докато лежеше, друг проблем започна да напира в тялото й.
— Слейд?
— Какво?
— Трябва да отида до тоалетната.
Той въздъхна.
— Добре. — Изправи се. — Подай ми ръка и ще те отведа някъде по-надолу.
— Защо?
Младият мъж се поколеба.
— Не искам да ми мирише на урина, док. И определено не искам да е срещу вятъра, ако се налага да правиш нещо друго.
— О — изчерви се тя. Не беше помислила за това.
Той я изправи внимателно на крака и тя го последва. Изминаха около двадесет крачки и спряха.
— Можеш да се облекчиш тук. Аз ще се отдалеча още малко по-надолу и също ще си свърша работата.
— От къде да знам, че няма да гледаш?
Слейд се засмя.
— Може да съм перверзник, но не чак толкова, док. Ще се върна след малко, затова побързай.
За последно Триша бе ходила на къмпинг преди петнадесет години. Разкопча панталона и го смъкна надолу. Тъмнината не й помагаше особено. Молеше се Слейд да не е някъде наблизо и да я наблюдава. Дочу слаб шум и се намръщи. Точно сега му завиждаше, че е мъж. Облекчи се и набързо оправи дрехите си. Пристъпи няколко крачки напред и зачака.
— Надявам се, че не си се бърсала с ръката — изсумтя тихо той. — Ако си го направила с тази, ми кажи, за да те хвана за другата.
— Не съм — въздъхна Триша. — Ти си ненормален. Някой казвал ли ти го е? Кой би постъпил така?