Трябваше да напуснат лагера преди изгрев-слънце. А за него не бе приемливо да подлага младата лекарка на опасност. Най-вероятно Джъстис вече бе изпратил екипи да ги търсят. Хората щяха да изчакат дневната светлина, за да организират спасителна акция. Но Новите видове не се нуждаеха от нея, за да открият следите им. Беше уверен в това, както знаеше, че съблазнителният женски аромат го води обратно към мястото, където бе Триша.
Видя я, свита на кълбо, легнала на земята. Потисна ръмженето, надигнало се в гърлото му от притеснението, че е премръзнала. Беше я оставил прекалено дълго сама. Имаше ли нещо, което можеше да й предложи, ако отидеше при нея? Изглежда, не. Ускори крачка, изпитал нуждата да я стопли, за да оцелее през нощта.
Успокой се, нареди на тялото си. Дръж се естествено, за да не я изплашиш.
Нещо изшумоля, звукът приличаше на ходене върху сухи листа. Триша се напрегна, но остана неподвижна, докато се ослушваше. Долови само вятъра в клоните на дърветата. Обзе я страх, когато видя нещо да се движи. Беше едра фигура и приближаваше към лагера им.
— Всичко е наред — обяви Слейд, когато застана в полезрението й.
Искаше й се да заплаче от благодарност, че той е в безопасност и се бе върнал при нея. Не беше я изоставил. Преглътна напиращите ридания. Премигна, за да спре сълзите, напълнили очите й.
Мъжът легна по гръб, само на няколко сантиметра от нея, и въздъхна.
— Свий се до мен — каза й той. — Студено е.
Тя не отговори, бе твърде уплашена гласът й да не издаде колко е развълнувана. Остана да лежи до него, заслушана в дишането му.
— Добре. Недей тогава — прозвуча с раздразнение Слейд. — Лека нощ.
Изминаха няколко минути, Триша чу промяната в дишането му — стана забавено — и тя предположи, че е заспал. Изчака още малко, за да бъде сигурна и приближи към тялото му, стопявайки разстоянието между тях.
Ръцете му почиваха под главата и му служеха за възглавница. Младата жена се притисна към страната му и положи глава върху мускулестата му ръка.
Мъжът беше много топъл. Тя потръпна, намести се още по-близо, докато тялото й се притисна плътно към неговото. Преметна ръка върху корема му. Изведнъж той се напрегна. Триша замря, сърцето й заблъска лудо. Дишането му се бе променило.
— Студено ли ти е, док?
Тя се поколеба.
— Замръзвам.
Слейд въздъхна.
— Виж какво имам предвид, като казвам, че ме дразниш. — Извади едната ръка изпод главата си и я постави върху нейната, отпусната на корема му. Избута я надолу, докато дланта й покри издутината. — Усещаш ли това?
Младата жена опита да издърпа ръката си, но неговата я прикова на място. Притисна дланта й още по-силно към панталоните си.
— Искаш ли да се стоплиш, док?
Тя стисна зъби.
— Искаш ли да ми пуснеш ръката?
— Потъркай ме.
— Да ти го начукам.
Той се засмя.
— Бих искал, сладурче. Но има няколко проблема. Първо, ти си много шумна. Не мога да те оставя да крещиш, докато те чукам, защото ни преследват. Така ще ги ориентираш къде се намираме. Вторият проблем е, че ако желаеш да се притиснеш до мен, за да се стоплиш и заспиш, то и аз искам да поспя малко. Но докато ме стискаш в ръката си, няма да мога.
— Задник.
— Да, и така става. — Слейд се засмя. — Не мисля, че ще се чувстваш добре, док. Предпочитам да слушам как крещиш от удоволствие, а не от болка. Макар това да означава, че все пак ще крещиш. И ще издадеш нашето местоположение.
Смисълът на думите му достигна до нея. Едва поемайки си въздух, проговори.
— Ти… ти…
— Май не си такова момиче, а, док? Най-после намерихме нещо, за което и двамата да сме съгласни. Аз нямам практика в това. Чувал съм от хората, че проникването отзад е по-грубо, но аз предпочитам отпред. Сега, или ме потъркай, или се отдръпни.
— Пусни ми ръката.
Той не го направи, напротив изви се към дланта й.
— Виждаш ли? Не е зле, нали? Бих казал, че не е много твърд, но истината е друга, док.
Заля я вълна от ярост.
— Добре. Искаш ли да се погрижа за проблема ти, Слейд?
Мъжът се поколеба.
— Ако ме нараниш, док, е, не бих те съветвал да го правиш, знай, че и аз ще ти причиня болка. — Ръката му, върху нейната, се отпусна и той я освободи от хватката си.