Мъжът отвори уста и освободи рамото й от зъбите си. Младата жена се чувстваше почти безтегловна и не се интересуваше, че я бе ухапал. Нямаше нищо против слабата болка в тази област. Дори не беше болка, повече приличаше на леко туптене. То беше в съзвучие с топлината, идваща от Слейд, която не преставаше да залива сърцевината й. Той продължаваше да еякулира, тъй като мускулите й стискаха твърдия му член, заровен дълбоко в гостоприемното й тяло. Чувстваше се слята с мъжа и действително се наслаждаваше на начина, по който бяха свързани телата им. Устоя на желанието си да се свие до него и да остане там много дълго време.
— Триша, не се движи. — Младият мъж най-сетне успя да постави под контрол тежкото си дишане. — Ще те заболи, ако се опитам да го извадя точно сега.
— Знам — изстена тя. — Пенисите ви набъбват по време на секс. Това е характерно за Новите видове.
— Всеки мъж набъбва по време на секс — засмя се той. — При нас подуването е в основата на ствола, получава се заклещване. Затова се налага да останем в продължение на няколко минути в това положение.
Ужасна мисъл прониза Триша.
— Нямаш шипове, нали? Боже! Кажи ми, че в мен сега няма забити малки шипчета, който те държат прикрепен към утробата ми. Някои животни имат тази отличителна черта. Знам, че си куче, но сигурен ли си, че не са добавили още нещо към гените ти?
Той се засмя, което доведе до потъркване на тялото му в гърба й.
— Ти направо ме разби. Не, нямам шипове. Те биха довели до адска възбуда, нали?
Тя се отпусна.
— Нещо такова.
Ръката му, която досега бе държала устата й запушена, се плъзна надолу към корема й, мушна се под ризата и погали кожата й.
— Обичам да съм вътре в теб.
Триша извъртя лице към рамото му.
— Обичам да си там. Мили боже, Слейд. Просто нямам думи.
Той се засмя.
— Радвам се, че ти харесва.
— И не само на мен.
Мъжът облиза рамото й. Тя обърна поглед настрани към склонената глава на Слейд.
— Защо ме ближеш?
Езикът му се стрелкаше по кожата й, отново и отново, създавайки странно, но не неприятно усещане. Просто беше необичайно.
— Пробих кожата ти. Извинявай. Предполагам, че беше начин да запазя мълчание. Захапах те, за да не изкрещя. — Облиза я пак. — Чувствах се прекрасно. Ти така се беше увила около мен, че всичко излезе от ума ми. Трябваше да се боря, да не свърша преди ти да си стигнала до края. Беше прекалено хубаво да усещам как тялото ти ме е стиснало здраво. Много си апетитна. Ммм.
— Мислиш, че кръвта ми е вкусна?
Той се засмя и целуна рамото й.
— Това е придобит вкус — идва от кучешките ми гени. И да, ти наистина си много вкусна.
— Стига. Нямаш желание да отхапеш от мен, нали?
Тя се дръпна от устата му. Имаше още много неща, които не знаеше за Новите видове. Беше й известно, че можеха да ядат сурово месо — някои от тях продължаваха да го правят — като придобит навик от годините, прекарани в килиите. Нима жадуват за човешка плът? При тази мисъл я обзе страх.
— Звучи ми забавно.
— Не ядеш хора, нали?
Слейд се изсмя развеселено.
— Ако искам да ям нещо, то това не е рамото ти, Триша. Със сигурност, не бих те наранил. — Смехът му замря. — Мисля, че се отпуснах достатъчно, за да се отделя от теб. Имаме нужда от малко сън. Трябва да успеем да се измъкнем от онези мъже. Преди малко, когато проверявах периметъра на лагера ни, се качих на едно дърво и ги видях. Те са през два хълма зад нас. Идиотите бяха запалили огън. Бих им организирал посещение, за което да съжаляват, ако бях сигурен, че като те оставя сама, ще бъдеш в безопасност.
— Щеше да ги убиеш ли? — Не беше изненадана от изявлението му.
— Наведи се, сладурче, и отпусни мускулите си.
Бе пренебрегнал въпроса й. Тя кимна и се преви напред, принуждавайки мускулите си да се отпуснат. Слейд бавно излезе от нея и тя усети всеки сантиметър от все още твърдия му член. Станало свръхчувствително, тялото й продължаваше да трепери. Той се засмя, когато напълно се отдръпна от нея.
Триша се изправи, вдигна панталоните и оправи дрехите си. След това се обърна към Слейд, чу го как закопчава ципа и оправя собствените си дрехи. После той легна по гръб на земята.