— Съжалявам. Не съм много наясно с тези неща.
— За щастие, аз разбирам. Седни, почини си и пази тишина. Отивам напред да разузная.
— Добре, както кажеш. — Беше изморена и легна на земята, без да се интересува колко мръсотия щеше да полепне по нея. Сложи ръка под главата си. — Няма да мърдам оттук.
Слейд изсумтя:
— Жени.
— Мъже.
— Многознайка.
— Глупак.
— Док, престани!
— Като обикаляш наоколо, ако се натъкнеш на местното кафене, ще ми вземеш ли едно кафе мока? А кифла или поничка?
Той се ухили и белите му зъби заблестяха.
— Ще направя всичко възможно.
Триша го наблюдаваше как се отдалечава. Вървеше, като се придържаше ниско приведен. После се загледа в небето, помисли си, че когато слънцето се изкачи високо на хоризонта, ще стане доста горещо. Вече го усещаше. След няколко минути седна и внимателно се огледа наоколо. Бяха се изкачили наистина високо. Легна отново. Надяваше се Джъстис Норт да е изпратил вече екипи, за да ги спасят. Мечтаеше си за горещ душ, чисти дрехи и храна. Прозя се. Не беше успяла да се наспи, но бе професионалистка в кратките дремки. Правеше го откакто започна медицинското училище. Като стажант бе подложена на безсъние с дни. Беше се научила да спи при екстремни условия. Надяваше се тази подготовка да й помогне да оцелее при толкова малко сън и на изтощителното темпо, което трябваше да поддържат, за да увеличат дистанцията между тях и мъжете, които ги преследваха.
— Да не си посмяла да гъкнеш. — Нещо силно я удари в корема.
Тя отвори очи и погледна със страх надвесения над нея груб мъж с военна униформа. Той стоеше с широко разкрачени крака, а дулото на пушката му бе забито ниско под кръста й. Погледът й се вторачи право между разтворените му бедра и забеляза, че панталоните му са скъсани по шева. Отдолу се показваше червеното му бельо.
— Къде е мъжът животно?
Триша вдигна глава и сърцето й заби учестено от страх. Той има предвид Слейд. Очевидно мъжете, които се опитваха да ги убият, мразеха Новите видове. Дишаше дълбоко, напълно ужасена. Ако идиотът натиснеше спусъка, щеше да я застреля в корема, а това щеше да е една ужасна смърт. Надяваше се само да уцели главната артерия, за да може кръвта й да изтече по-бързо. Прецени, че под този ъгъл, под който бе притиснал оръжието, раната от изстрела щеше да я убие моментално.
— Глуха ли си, кучко? Къде е мъжът животно?
— Той ме изостави — излъга тя. — Прекалено много го бавех.
Униформеният се загледа похотливо в гърдите й.
— Глупаво животно. Аз най-напред щях да те изчукам. Стани бавно. Ти си докторката, нали?
Тя успя да кимне, въпреки шока, че той знае всичко за нея.
— Аз съм доктор Триша Норбит.
— Ветеринар ли си, или истински лекар?
— Какво?
— Няма значение — прекъсна я той, — вдигай си задника от земята. Днес имаш късмет — едно от нашите момчета е ранено. Обикновено убиваме предателите на страната ни, но в момента имаме нужда от теб. Предполагам, е без значение какъв лекар си, ако знаеш как да наместиш счупена кост и да зашиеш рана.
„Предател на страната им?“, зяпна го тя. Този мъж очевидно бе фанатичен ненормалник. Успя да седне, щом той отдръпна оръжието си от нея и отстъпи крачка назад. Триша внимателно се изправи на крака и вдигна ръце.
— Имаш ли някакво друго оръжие, освен циците?
— Моите… — запъна се тя и погледна към него. — Не.
Мъжът премести пушката в свивката на ръката си, като не престана да я държи насочена към нея.
— Повдигни си бавно ризата, за да видя дали не криеш оръжие в панталона.
Тя вдигна ризата си до под гърдите и се завъртя бавно, за да го увери, че не е въоръжена. Погледна го в очите, когато отново се обърна към него. Използва целия си самоконтрол, за да не се огледа наоколо, дали Слейд не е наблизо. Молеше се, да е забелязал униформения с пушката и да не се опитва да стигне до нея.
— Да тръгваме. Бил? Том? Все още ли пазиш гърба ми?
— Да, сър — обади се някой отляво.
— Бъди сигурен, Съли — друг глас се присъедини отдясно.
Триша се огледа, но не забеляза никого, освен мъжа пред себе си. Той се засмя, разкривайки пожълтели и гнили зъби.
— Някои от моите момчета са с мен. Обикновено се движим по четирима. Ако мъжът животно реши да те спасява, то това ще е последното нещо, което ще се опита да направи през живота си. Той няма да се върне за теб, освен ако не иска да го почешеш по оная му работа.