Младата жена успя да не извие уста от отвращение. Ако питаха нея, този тук представляваше най-низшият слой на човечеството. От начина, по който звучеше гласът му, и от нещата, които казваше, явно нямаше предвид конкретно Слейд. Той дори не го познаваше — несъмнено предразсъдъците му бяха към всички Нови видове. Мъжът вероятно бе умствено недоразвит, но в момента оръжието беше в неговите ръце.
— Мърдай!
Хрумна й план. Направи крачка напред и залитна силно, после започна да влачи крака си бавно, като накуцваше видимо.
— Ранена ли си? По дяволите! — изрева той.
Триша потисна усмивката си. Какъв идиот. Заповядваше на нея да е тиха, а самият той току-що бе извикал. Слейд със сигурност беше чул. По дяволите, сигурно гласът му се долавяше и на миля разстояние, предположи тя. Прехапа устни и го погледна.
— Нараних се, когато джипът катастрофира.
Мъжът изглеждаше ядосан.
— Том? Ела тук.
Показа се младеж, на когото още не му никнеше брада, за да я бръсне, толкова розова беше кожата му, и с тяло, дребно като на тийнейджър. Беше висок почти колкото Триша. Носеше пушка, а огромен нож бе прикрепен към камуфлажните му дрехи. Приличаше на дванадесетгодишен хлапак, облечен във военни дрехи за Хелоуин. Леките бръчици около устата му, бяха единственият знак, който издаваше истинската му възраст, някъде около средата на двадесетте.
— Да, сър? — Гласът на Том прозвуча необичайно дълбок, явно го преправяше нарочно, за да звучи по-мъжествен. Зелените му очи се вторачиха в Триша, след това погледът му се насочи към гърдите й и остана там.
Тя изпита желание да скръсти ръце, за да се прикрие, но се страхуваше, че ако мръдне ще я застрелят. Този идиот я гледаше похотливо. Младата жена го изгледа ядосано, но той като че ли не забеляза това.
— Колко далеч от нас е Пат?
— Около километър, сър. — Младежът облиза устни и потри ръка в бедрото си. — Ами онзи… животното любовник, сър? Бас държа, че тя го чука.
— Млъквай — нареди му мъжът. — Погледни я. Тя е красива. Не е някоя грозница, която не може да си намери истински мъже като нас. Вземи радиото и му кажи, че идваме, но ще се забавим, защото тя е ранена.
Том най-накрая откъсна поглед от гърдите й и насочи вниманието си към по-възрастния мъж.
— Както кажеш, Съли — отвърна той и се запъти към гъстите храсти с намръщена физиономия.
— Да тръгваме.
Триша запомни имената им. Съли. Том. Бил. Можеше да идентифицира двама от тях, ако живееше достатъчно дълго и се добереше до властите. От сърце си пожела да ги арестуват. Концентрира се върху своя план, докато вървеше напред, нарочно влачеше крак и стенеше от болка. Ако успееше да ги забави достатъчно, щеше да спечели повече време, за да може Слейд да се измъкне. Той щеше да потърси помощ и да изпрати полицията.
През по-голяма част от времето се спускаха надолу. Тя се спъна няколко пъти, но Съли не си помръдна пръста да й помогне. Той държеше пушката насочена към нея, като вървеше точно зад гърба й и не обелваше нито дума. Младата жена предположи, че ако Слейд скоро не доведеше помощ, времето, което й оставаше да живее, щеше да бъде по-малко от това, което й трябваше да превърже ранения мъж, при когото я водеха. Сигурно щяха да я застрелят веднага, щом вече нямаха нужда от нея. Както постъпиха с Барт.
Най-накрая излязоха от гъстите шубраци и тя видя поляна с опъната палатка и пресни следи от малко огнище. Усети мириса на храна и стомахът я присви от глад. Спъна се и падна на колене, принуждавайки Съли да я изпусне от прицел. Очите й се напълниха със сълзи, след като той я сграбчи за косата, отскубвайки няколко кичура от нея. Младата жена го погледна шокирано. Той държеше сега пушката насочена към палатката.
— Пат? Обади се веднага.
Триша отправи поглед към палатката, след като никой не отговори. Ципът, който затваряше входа й, бе пуснат. Мъжът го вдигна и отстъпи назад, като насочи дулото на оръжието към вътрешността.
— Пат? Искам да се обадиш, веднага!
Тишина.
— Бил? Том? Къде сте? — изрева Съли.
— Тук, сър — извика Том. Той излезе от гората, на около двадесет крачки от тях.
Още един мъж, към четиридесетте, плешив, с изпъкнал корем, се показа от гората, от другата страна на лагера. Триша предположи, че това сигурно е Бил. Той кимна на Съли. И тримата погледнаха към платнището. Съли даде знак на Том и посочи с глава палатката, като продължи да държи пушката насочена към входа й.