Бил влезе в палатката и се върна бързо. В ръката си носеше сода и торбичка с някакъв сандвич. Спря на няколко крачки от нея.
— Хващай.
Тя протегна ръце. Той й подхвърли содата внимателно. Триша я хвана и я постави на земята до коленете си. Протегна ръце отново и мъжът й хвърли сандвича. Отправи му благодарствен поглед.
— Благодаря.
— Млъквай — заповяда й Бил. — Мразя, когато опозная някого и по-късно трябва да го убия. Просто яж и пази тишина.
Триша ненавиждаше сандвич с фъстъчено масло, но не се оплака, докато преглъщаше. Беше гладна. Нямаше значение какво ядеше. Отвори содата и отпи продължително.
Знаеше, че Бил е седнал на земята, на десет крачки от нея, и наблюдава всяко нейно движение. Изяде сандвича и запази малко сода. Не искаше да я изпива цялата, в случай че по-късно мъжът променеше решението си да не е толкова щедър към нея.
Глава 7
— Дявол да го вземе — изръмжа тихо Слейд, докато, скрит в храстите, наблюдаваше мъжете. Острият слух му помагаше да подслушва плановете, които крояха. Те бяха хванали Триша. Обзе го ярост, много му се искаше да нахлуе в лагера им и да ги убие.
Преследвачите не бяха същите, които ги избутаха от пътя. Това показваше, че повече хора се бяха присъединили към търсенето им. Безпокоеше го фактът, че не знаеше бройката им. Устройването на техния лагер също го тревожеше. Това, че си бяха организирали база за толкова кратко време, показваше, че са били подготвени предварително, с което опасността нарастваше неимоверно.
— Спокойно — заповяда си с тих шепот.
Те имаха числено превъзходство и много оръжие. От пистолета, който бе взел, не би имало голяма полза, ако някой от тях използваше Триша като заложник, за да го накара да се предаде. В никакъв случай нямаше да им позволи да я застрелят, без да се опита да го предотврати. Дори това да означаваше да хвърли оръжието и да им се подчини.
Не можеше да стигне до нея навреме, за да гарантира, че ще отстрани всички заплахи. Нейната безопасност бе от първостепенна важност. Ако се наложеше, щеше да използва уменията си и да ги убива един по един. Да атакува лагера, когато всички са в него, щеше да бъде крайна мярка. Бе готов да умре, за да я спаси, независимо от лошите шансове, които имаше, ако решеха да й отнемат живота. Това би било самоубийство и за двамата.
Слушаше как мъжете се канят да отидат и да намерят липсващия ранен човек. В мислите му се оформи план. Младежът с похотливите очи щеше да умре пръв, ако го оставеха сам да пази неговата жена. Слейд знаеше, че мръсникът ще се опита да насили док. Но той не би го допуснал. Не и докато дишаше.
Те нямаше да намерят своя другар, когото търсеха. Усмивка изкриви устните му, когато чу решението им, че не могат да се доверят на младока и да оставят Триша в неговите ръце. Това показваше наличие на известна интелигентност. Когато двама от тях напуснаха лагера, Слейд се надигна, готов да ги последва и атакува, но сцената разкрила се пред него, го накара да остане.
Един от пазачите даде на Триша храна и вода. Явно той не представляваше заплаха за нея. Тя им бе необходима жива, нуждаеха се от лекарските й умения, затова вероятно при тях бе в по-голяма безопасност, отколкото с него, докато не ликвидираше всички заплахи.
Разкъсваше се от съмнения. Подуши въздуха, но не усети миризма на чужди хора в района. Това не означаваше, че не са някъде наблизо и няма да се появят съвсем скоро. Вятърът и прахолякът действаха адски зле на обонянието му.
Вниманието му се съсредоточи изцяло върху Триша. Тя се хранеше спокойно. Мъжът, който я пазеше, не я заплашваше с нищо и не й мяташе похотливи погледи. Изглежда, бе достатъчно умен, за да е наясно, че ще е пагубно да я нарани, след като имаха нужда от нея. Задникът, който я бе дърпал за косата щеше да си плати скъпо за причинената й болка. Слейд искаше да убие най-напред него заради действията му. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Засега Триша изглеждаше в безопасност. Ако останалите се върнеха в лагера, то човекът, който я охраняваше, знаеше цената й. Щеше да мине известно време, преди да осъзнаят, че не се нуждаят от нейната помощ. Той не можеше да я скрие някъде и да остави мъжете, представляващи заплаха за нея, да я преследват, както и да не се притеснява, че ще я намерят отново. Втренчи се в пазача, наблюдаващ док.
Човекът изглеждаше отегчен, но и не проявяваше желание да се движи особено. Слейд се сниши към земята, предпазливо остана наведен и последва по-възрастния мъж, дръзнал да дърпа док за косата. Кръвта му кипеше от гняв. Идиотът щеше да си плати за това, че я бе наранил. При това, скъпо.