Тишината стана ужасяваща. Ветрецът тихо шептеше в листата на дърветата. В далечината от време на време се обаждаха птици. Триша седеше под палещото слънце и си мечтаеше за сянка. Имаше нужда и от тоалетна. Когато пикочният й мехур бе готов да се пръсне, тя обърна глава и погледна към Бил.
— Трябва да отида до тоалетната, моля.
Мъжът примигна.
— Добре. Така или иначе си мислех да се преместиш. Много си бяла, за да седиш на този пек. Кожата ти ще изгори лошо и ще се обезводниш.
— Мога ли да стана тогава?
Той кимна с глава.
— Виждаш ли онова дърво до палатката? Иди зад него. Но ако се опиташ да избягаш от мен, ще ти счупя краката. Това не е празна заплаха. Те няма да са ти нужни, за да закърпиш Пат. Отиваш зад дървото, свършваш си работата и после можеш да седнеш под сянката му от тази страна. Достатъчно ясен ли съм?
— Абсолютно. Благодаря.
Триша се изправи на крака. На места тялото й беше изтръпнало и това болезнено усещане я бе събудило от дрямката. Накуцвайки тръгна към дървото. Реши да се мушне под един от по-ниските му клони. Не беше много скрита, но нямаше друг избор. Разкопча панталоните, наведе се, облекчи се и бързо се изправи. После оправи дрехите си и заобиколи дървото. Бил стоеше на пътя й.
Не го беше чула да се приближава. Погледна нагоре. Мъжът беше едър и стърчеше много над нея. Суровите черти на лицето му свидетелстваха за твърде много години, прекарани на слънце, кожата му бе изпръхнала и меденокафява. Той се намръщи.
— Уморен съм. Почти не съм спал миналата нощ. Затова ето какво ще направим. Застани до дървото. Искам те с гръб към него.
Триша се втренчи със страх в очите му. Какво ли си е наумил? Имаше неприятното чувство, че е нещо много лошо.
— Ще те вържа за дървото, така че да мога да си почина. Това е всичко. Аз ще легна наблизо, за да чувам всеки твой шум. Нахрани се, ходи до тоалетната, пи вода. Тук, на сянката, е прохладно. Всичко ти е наред. Сега се обърни, за да мога да те завържа.
Като че ли имаше друг избор. Бил беше много по-едър от нея. Изглеждаше като онези идиоти, пред които никой не искаше да се изправя, при сбиване в бар. Не беше прекалено висок, но имаше зъл поглед, който говореше, че ще пререже с удоволствие гърлото на всеки. Тя кимна и бавно застана до дънера, взирайки се с ужас в мъжа.
— Протегни нагоре ръце, разтвори ги широко и се хвани за клоните.
— Може ли да седна?
— Казах — тихо й нареди — да вдигнеш ръце и да се хванеш за клоните. Не ти искам мнението. Няма да повтарям отново. Можеш да направиш това или ще си променя решението. Тогава урокът ще бъде болезнен. Разбра ли ме?
Младата жена посегна и хвана клоните точно над главата си. Видя го как бръкна в задния си джоб и извади кърпа, която вероятно бе ползвал да бърше потта си. Той пристъпи много близо до нея и използва парчето плат, за да завърже китката й за дървото.
Мъжът смърдеше и имаше нужда от дезодорант — миризмата на алкохол се смесваше с отвратителната воня на тютюн за дъвчене. Тя затаи дъх, колкото бе възможно, докато той уви и другата й китка с нещо, направено от груб плат. Пристегна здраво възела. Най-накрая се оттегли, а с него изчезна и ужасната миризма.
Бил се загледа в жената, кимна доволно, а след това се обърна с гръб и влезе в палатката. Триша погледна завързаните си ръце. Той бе омотал китките й с две различни кърпи за тънките клони. Дръпна ги рязко, но те помръднаха съвсем леко, нямаше начин да се освободи. Тихо изруга, опита да раздвижи парчетата плат, за да види дали й е оставил достатъчно място да мърда ръцете си. Беше ги стегнал прекалено здраво, нямаше да може да изхлузи дланите си.
Пазачът излезе от палатката със спален чувал и възглавница. Стрелна я с поглед и хвърли завивките на около метър и половина от мястото, където стоеше Триша. А си бе помислила, че той е свестен, когато й донесе храна и вода, но това беше преди да я завърже като плашило за дървото. След известно време щеше да почувства краката си много уморени.
Мъжът се просна върху спалния чувал срещу нея и постави пистолета на гърдите си. Когато кръстоса крака, младата жена забеляза, че от ботуша му се подава ловджийски нож. Бил пъхна възглавницата под главата си и затвори очи.
Триша се размърда. Краката я боляха, а ръцете си чувстваше като отсечени. Повдигна се на пръсти, за да ги изравни с раменете. По този начин подобри малко кръвообращението на горните си крайници, но така щеше да нарани пръстите на краката, ако трябваше да стои по-дълго на тях. От време на време въртеше глава, за да раздвижи врата си. Опита се да заспи, но всеки път, щом се унесеше, се свличаше надолу под тежестта на тялото си, а това изстрелваше остра болка нагоре по ръцете й. Времето течеше много бавно.