След известно време и шестима пациенти, Триша се намираше отново в стаята за почивка. Направи си още едно айскафе и опита да се отпусне. Хосе Ролдио бе един от най-добрите хирурзи в страната. Не трябваше да я интересува, че бе дошъл и бе поел грижата за пострадалия. Но се притесняваше. Отпусна рамене. Тя винаги държеше да проследява лечението на пациентите си.
Вратата зад нея се отвори и привлече вниманието й. Погледът й срещна този на доктор Ролдио, докато той влизаше през вратата. Изглеждаше изморен. Кимна й и отиде до кафемашината. Триша се обърна към него:
— Оцеля ли?
— Да. Наложи се да зашия артерията. Това беше най-тежката травма. Кървенето не бе чак толкова лошо, колкото си мислехме. Ветеринарят се появи, но бе прекалено уплашен и не пожела да докосне пациента. Само дето заемаше място в операционната. Ти видя аномалиите. Те не се постигат с пластична операция. Проверих, докато беше на масата. Бил е създаден такъв, по някакъв начин. Има достатъчно животински черти, за да смятаме, че не е напълно човек. Можеш ли да повярваш? Какво е това, за бога?
— Успяха ли да определят кръвната му група? — мистерията измъчваше Триша от часове.
— Не. Преляхме му кръвна плазма и организмът му не я отхвърли. Сега е стабилен, трябваше да го изпратя в интензивното отделение, въпреки неизвестността, пред която сме изправени. Имаме информация, че някои от тези момчета могат да бъдат доста опасни. Наложи се да поставим охрана пред стаята му, за по-голяма сигурност. Предполагам, че на регистратурата има вече репортери, които ще се опитат да се промъкнат в стаята му. — Хосе седна и срещна погледа на Триша. — Не исках да ти отнемам случая. Ти си страхотен лекар, но заповедта бе спусната отгоре. Големите шефове се страхуваха, че той може да умре, затова ме извикаха. Новината е вече по световните медии.
Триша сви рамене.
— Разбирам. — Усмихна се. — Първоначално се ядосах, но после се успокоих. Все пак ти си хирург.
— Дадох твоето име на охраната — върна й усмивката, — длъжник съм ти. Знаех, че по-късно ще искаш да провериш как е. Ти винаги се грижиш за своите пациенти.
Тя отпи от айскафето си.
— Защо се е наложило да оставяш името ми? Лекарската значка би трябвало да е достатъчна, за да ме пуснат при него в интензивното отделение.
— Този мъж е медицинска рядкост — въздъхна Хосе. — Целият персонал на болницата ще иска да го зърне и вероятно ще възникне проблем, ако някой успее да го снима, а след това продаде снимките на медиите. Вече се разпространи новината, че има вампирски зъби.
— Кучешки. Има разлика.
— Както и да е. Това не е нормално и от болницата се страхуват, че някой ще наруши правилото за поверителност. Ние сме известни с репутацията си, че пазим в тайна личните данни на пациентите. Трябваше да ограничим достъпа до неговата стая, но на теб ти е разрешено да го посещаваш. — Хирургът стана. — Време е да се прибирам вкъщи при жена ми. Бяхме тръгнали на вечеря, когато ми звъннаха на пейджъра. Тя не го прие много добре. Днес е рожденият й ден.
— По пътя спри в някой магазин и й купи шоколад — усмихна се Триша. — Аз бих простила всичко за такова изкушение.
Хосе се засмя.
— Съпругата ми не е чак толкова великодушна. Според мен, трябва да се отбия при бижутера. Моля те, нали ще го наблюдаваш. Искам да се прибера и да се наспя. Ако стане нещо, ще ми се обадят. — Махна за довиждане, докато излизаше.
Триша се прозя. Смяната й отдавна беше свършила и бе време да се прибира. Помисли си за мекото легло и нямаше търпение да се пъхне под завивките. Показа значката си на охраната.
— Аз съм доктор Триша Норбит. Доктор Хосе Ролдио ме помоли да погледна пациента.
Пазачът провери в списъка, който държеше.
— Влезте, доктор Норбит. Вписана сте.
Лекарката пристъпи в интензивното отделение и кимна на медицинската сестра, която наблюдаваше пациентите на монитори, беше я виждала няколко пъти и преди. Не познаваше много персонала от дневната смяна, а нощната бе застъпила току-що. Погледна към дъската за новоприети — там бе изписано 215, вместо име — и видя в коя стая е настанен мъжът. Обърна се и тръгна натам.
Триша отвори леко вратата. Той лежеше в леглото — почистен, с измита коса. Тя се стелеше покрай раменете му и младата жена не можеше да не забележи начина, по който изглеждаше, сякаш ивици от златен пясък проблясваха, заплетени в мокри тъмнокафяви кичури. Той бе много по-различен без засъхналата кал и мръсотията, размазани по тялото му. Беше красив. Притежаваше мъжествено и силно лице, с добре сложена костна структура.