От гората се чу лек шум. Бил незабавно се събуди, рязко се претърколи по корем и насочи оръжието по посока на звука. Потресена, Триша се втренчи в него. Тогава от близкото дърво излетя птица. Мъжът въздъхна, завъртя се обратно по гръб и я погледна.
— Аз спя много леко. Спри да въздишаш, щото ще ме ядосаш. — Отново затвори очи и постави пистолета върху себе си.
Той едва ли е бил заспал. Триша съсредоточи поглед в гърдите му — наблюдаваше ги как се повдигат и спадат бавно. Шумът, който предизвика птицата, бе толкова тих, че тя почти не го бе чула, но човекът в краката й, бе реагирал така, все едно го нападаха. Дори бе насочил оръжието си в правилната посока. Ако се преструваше, че спи, значи беше наясно с всеки звук, издаден от нея. Пламенната й надежда за бягство намаля. Може би щеше да е по-добре, ако бяха оставили Том с нея. Младежът, който я гледаше похотливо в гърдите, вероятно бе за предпочитане, пред това да стои така неудобно завързана за дървото.
Болката събуди Триша и тя простена. В съня си бе отпуснала цялата си тежест върху китките, които бяха станали безчувствени. Опита да се пребори със сълзите. Пренесе теглото си върху краката и се повдигна на пръсти. Това облекчи напрежението в ръцете, кръвта тръгна към дланите й. Огледа небето. Слънцето бе слязло ниско над хоризонта. Значи през по-голямата част от деня, бе висяла завързана за дървото. Погледна мъжа на земята и видя, че я наблюдава. Не можеше да каже със сигурност, но вниманието му като че ли бе насочено към корема й.
— Ти си буден — отбеляза тя тихо. — Може ли сега да седна? Моля те!
Бил лежеше и се взираше в лицето й. Намръщен, остави оръжието на земята до спалния чувал, и се изправи на крака. Отдалечи се и влезе в палатката. Младата жена вдигна брадичка и се взря след него. Копеле. Мъжът беше наясно, че тя страда и й е неудобно в тази поза. И отново й се ходеше до тоалетната. Чу го да се връща, стрелна го с поглед и забеляза радиостанция в едната му ръка.
— Тук, Бил — изрече той. — База?
— Хей, Бил — отговори глас от малкия говорител. — Докладвай!
— Не сме ги намерили още. — Кретенът се взираше в нея, сложил пръст на устните си, за да й покаже, че трябва да пази тишина. — Ние сме в квадрат двадесет и две. Някой друг не е ли имал късмет?
— Досега, не — отвърна непознатият равнодушно. — Доста сте се отдалечили.
— Има ли други момчета наоколо?
— Не. Единствено вие сте там. Защо Том не ми се обади?
— Той върши само глупости. Хлапето е още зелено. Ще се свържа отново утре сутринта, за да докладвам. Край на връзката. — Изключи радиостанцията и се обърна. — Те все още не са открили твоя приятел, животното. — Остави апарата на възглавницата. — Починах си и съм готов за действие. Исках да се уверя, че няма други в района. Сега сме само двамата.
Стомахът й се разбунтува и тя преглътна задавено. Притесни се от думите му и от начина, по който погледът му обхождаше тялото й. Похотливият му взор бавно се вдигна нагоре, докато спря на изплашеното й лице.
— Ти си красива жена. И си една от онези кучки с меки сърца, които защитават правата на животните, нали така? Обичаш ли животните, малко момиченце? — Той посегна и разкопча колана си, докато я гледаше право в очите. — Не исках Том да остава с теб, защото хлапето не знае какво да прави с жените.
— О, боже! — изстена Триша, докато следеше как хванал катарамата издърпва колана от гайките на панталона си. Отправи му умоляващ поглед. — Каквото и да си намислил, моля те, не го прави!
— Млъкни или ще опиташ каиша! Мразя писъците! Разбра ли? Ще ти отрежа езика, ако крещиш! Той няма да ти е необходим, за да стабилизираш Пат, когато Том довлече тъпака обратно тук. Сигурен съм, че имаме няколко часа на разположение, преди да се върнат. Том е идиот, не е способен да намери дори собствения си задник, ако някой не му го посочи.
Бил пусна колана върху спалния чувал и посегна към десния си ботуш. Извади от там дълъг, остър ловджийски нож. Погледна към нея и прокара палец по острието. От другата страна ръбът беше назъбен. Металната част бе дълга около педя. Триша с ужас се втренчи в него. Мъжът й се усмихна студено.