— Признай си, че си кучка с меко сърце, защитаваща като някой идиот правата на онези животни. Точно по този начин.
Ужасена, тя поклати глава. Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Дръпна силно китките си, но кърпите не поддадоха. Опита да се отдръпне още назад, но дървото не й позволи.
— Кажи: „Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която се е превърнала в идиот“ — нареди й тихо. — Сега!
— Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която е идиот — прошепна младата жена.
Усмивка цъфна на напуканите му устни.
— Добро момиче! — Направи крачка към нея, стиснал в юмрук ловджийския нож. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и вдигна поглед към очите й. — Събуй си обувките!
— Не мога да го направя, без да си помогна с ръцете — излъга тя. Гласът й трепереше.
— Събуй ги сега или… — Докосна гърдите й с върха на ножа. Натисна и прокара острието, докато стигна под едното й зърно. — Предполагам, че ще се плъзга най-малко десетина сантиметра, докато се удари в костта.
— О, боже мой! — едва си пое дъх Триша. Завладя я силна паника. — Добре.
С помощта на единия крак настъпи петата на другата обувка и натисна надолу. Обувката се събу. Като използва пръстите на голото си стъпало, изхлузи и втората.
— Господ не е тук, малко момиченце.
Бил внезапно се отдръпна, махна ножа от гърдите и го хвърли към лицето й. Триша видя как острието полетя към нея и от гърлото й се изтръгна писък. Инстинктивно отметна настрани глава. Очакваше да се забие в лицето й, но това не стана. Нямаше болка. Чу мъжът да се смее. Извърна се и видя ножът да стърчи от дървото, точно до самата й глава. Ухото й докосна студения метал.
Брутално, ръцете му сграбчиха колана на панталоните й. Разкопчаха копчетата и смъкнаха дрехата надолу. Палците му се мушнаха в бикините й и бавно прокара парчето плат по продължение на краката й. Когато стигна до глезените, дръпна силно дантелата, за да ги отстрани. Краката й загубиха опора и тя изпищя отново. Болка прониза раменете и китките й, тъй като цялата тежест на тялото й падна върху тях.
Бил се изправи и погледна към Триша, докато младата жена се бореше да възстанови равновесието си, за да отнеме част от напрежението в ръцете. От кръста надолу беше гола и съзнаваше, че той е решил да я изнасили. Извърна глава, молейки се наум, когато юмрукът му стисна косата й.
— Погледни ме, обичаща животните, кучко — каза задавено той. Триша изскимтя заради страданието, което й причиняваше. Като я дръпна силно за косата, обърна лицето й към себе си. Не й остана друг избор, освен да го погледне. Мъжът се усмихваше с най-ледената усмивка, която някога бе виждала. — Когато момчетата се върнат, не трябва нищо да заподозрат. Ако ме издадеш, ще те убия, и това тук, вече няма да има никакво значение. Разбра ли ме? Няма да рискувам някой от тези устати задници да се напие и да се раздрънка, та жена ми да узнае всичко. Просто ще ги излъжа, че си се опитала да избягаш, ако не правиш това, което ти казвам. Ще те режа жива, до последния ти дъх. Чуваш ли ме, момиченце? Прави това, което ти наредя, иначе няма да доживееш до сутринта. Само да издадеш на някое от момчетата това, което сме на път да сторим, и ще се молиш да си мъртва, когато приключа с теб. — Той й намигна. — По дяволите, ако им кажеш, сигурно и те ще искат да те пробват. — Засмя се и пусна косата й. — Но като си помисля, ако и те го направят, тогава няма да ме издадат. Можем да си спретнем малко, животинско, любовно парти.
— Моля те, недей. Аз имам пари. Ще ти платя колкото поискаш. Само не ми причинявай това, моля те!
Удари я силно. Избухналата болка я прониза от бузата до челюстта. Младата жена изстена. Агонията плъзна през раменете й, коленете й омекнаха и тя се срина. Опита да се пребори с мрака, но той спечели. Светът се завъртя, металният вкус на кръв изпълни устата й. Цялата тежест падна отново върху краката й.
Ръцете му посегнаха към гърдите й. Копелето издърпа ризата й върху главата. Остави я да виси отзад на врата й, за да оголи гърдите. Нямаше начин да я свали от тялото й, без да развърже китките или да среже плата. Когато трескаво се бе опитала да се освободи, кърпите се бяха затегнали още по-здраво. Докато се бореше, част от дрехата се свлече пред лицето до брадичката й. Бил изруга, хвана отново ризата и я смачка на топка отзад на врата, за да не му пречи. Дланите му сграбчиха сутиена й и толкова силно го дръпнаха, че материята се разкъса, бутна чашките настрани.