Стана и му обърна гръб. Приближи до падналия нож, наведе се и го вдигна за дръжката. Подхвърли го в длан, все едно проверяваше тежестта му.
— Бил? Върви по дяволите — изсъска той. — Изобщо не трябваше да се докосваш до нещо мое. — Извъртя се и с едно плавно движение на китката хвърли ножа. Заби го право в гърдите на Бил.
Шок и ужас се изписаха по лицето на мъжа, когато погледна надолу и видя собственото си оръжие дълбоко проболо плътта му. Падна назад и не помръдна повече.
Триша се втренчи в безжизненото тяло на Бил. Беше сигурна, че е мъртъв. Той бе плакал от болка, но се държеше преди Слейд да забие в него ножа до дръжката. Изискваше се много сила и умение да запратиш оръжието право в целта.
Слейд пристъпи към нея. Тя откъсна поглед от мъртвеца и срещна тъмносините очи на Слейд. Те бяха единственото, което можеше да види, докато се приближаваше към нея.
— Не ме гледай така — нареди й тихо.
Застана отпред и посегна към едната й китка. Разкъса кърпата без усилие. Мъчителен стон се откъсна от устните й, когато ръката й падна, изгаряща от болка. Почти веднага усети игличките, които все едно се забиваха в изтръпналото й рамо. Той освободи и другата й ръка. Незабавно я взе в прегръдките си.
— Ти трепериш. Хайде, док. Вече си в безопасност. Държа те, всичко е наред.
Слейд отиде до спалния чувал и се отпусна върху него. Нагласи я да седне в скута му. Огледа устата й, извади ръка изпод коленете й и я погали. Нежно прокара пръсти по долната й устна. Младата жена трепна от болка и той присви очи.
— По дяволите. Толкова силно те е ударил, че е сцепил устната ти. Отвори ги за мен, док. Нека се уверя, че нямаш трайно увреждане.
Триша отвори уста и Слейд докосна зъбите й. Очите му потъмняха, когато плъзна палеца си и докосна с върха му пострадалата й от удара буза.
— И дума да няма, започват да ти излизат хубави синини. — Погледът му изучаваше челюстта й. — Бъди благодарна, че не те е уцелил малко по-нагоре, тогава и окото ти щеше да е синьо.
Шокът й постепенно премина и тя отново бе в състояние да разсъждава.
— Трябва веднага да се махаме оттук. С него има още няколко мъже и те скоро ще се върнат.
Слейд поклати глава.
— Не. Няма.
— Има. Единият от тях е ранен, а други двама отидоха да го търсят. Теб също. Ако са намерили приятеля си, могат да се върнат всеки момент. Трябва да напуснем лагера, преди да се върнат. Те имат оръжие, Слейд. Те…
— Всички са мъртви. — Той обхвана лицето й с двете си ръце. — Аз ги убих. Бяха трима и ми пречеха да стигна до теб. Чух ги, когато заявиха, че са те довели в техния лагер. Справи се добре, док. Забави ги достатъчно и ми даде време да се върна тук. Намерих първия вътре в палатката. Убих го и скрих тялото му, за да не могат да го открият.
— Но…
Слейд нежно постави пръст върху устните и затвори устата й.
— Знаех, че няма да ти навредят, докато мислят, че приятелят им е жив и се нуждае от твоята помощ. Скрих тялото му, за да си помислят, че е излязъл да се облекчи и се е загубил. После проследих младежа, който ти хвърляше похотливи погледи, и го хванах. Трябваше по някакъв начин да се справя със ситуацията. Той беше по-умен и по-трудно успях да го поваля. След това успях да се върна тук навреме, за да чуя писъците ти.
— Наистина ли са мъртви? — Бе потресена, че Слейд ги е убил.
— Да. Мъжете, които застреляха Барт, щяха да убият и теб. Биха направили същото и с мен. Повярвай ми. Когато ги намерих, се опитаха да ме застрелят. Никога нямаше да те оставя сама, ако не бях убеден, че си в безопасност. Много съжалявам. Кълна се, изобщо не допуснах, че ще те наранят. Когато тръгнах, онзи там ти даваше храна и вода.
Тя видя искреността в очите му.
— Не очаквах, че той ще ме нападне.
Отново взе лицето й в ръце и я огледа съсредоточено.
— Наистина съжалявам, сладурче. Можеш ли да ми простиш?
Триша все още не можеше да повярва, че Слейд бе убил, за да я спаси. Той я хвана за китките, вгледа се в тях и се намръщи.
— И тук ще ти излязат синини. Ранена ли си някъде другаде? — Погледът му срещна нейния. — Кажи ми. Това копеле направи ли ти нещо друго?
— Не.
— Триша! Кажи ми! Нарани ли те някъде другаде, освен по китките и лицето? Малтретира ли те сексуално по някакъв начин, преди да дойда? Успях ли да пристигна навреме, или закъснях?