Сълзи напълниха очите й и я заслепиха.
— Ти дойде тъкмо навреме.
— Тогава защо са тези сълзи? — Той събра няколко от тях с палеца си и ги заоглежда, като че ли бяха нещо неестествено.
Триша се разсмя, отчасти от истерията, която я бе завладяла, отчасти от комичния му поглед.
— Ти никога ли не плачеш? — Тя подсмръкна, смехът й замря. — Бях ужасена. Плача заради това, което той щеше да ми стори.
— Не. Аз не плача.
Заявлението му не я изненада.
— Е, аз пък го правя, по дяволите. Виж ме, гола съм, мръсна съм, дори забравих да се покрия. — Хвана ризата си, която още висеше на врата й, дръпна я през главата и покри тялото си до бедрата. Огледа наоколо и откри останалата част от дрехите си, преди отново да погледне към Слейд. — Трябва да се облека.
— Не се движи. Все още трепериш. — Обви ръце около нея. — Отпусни се, док. Те са мъртви, а ти си в безопасност. В радиус от километър около нас няма жива душа. Сигурен съм в това.
Тя се обърна, отпусна тяло срещу него, обхвана с ръце кръста му и се притисна. Бореше се с желанието си да заплаче, когато той я прегърна. Даде си сметка, че ако Слейд не я държеше в обятията си щеше да изпадне в душевен ад. Присъствието му я караше да се чувства малко по-добре.
— Между другото, повече никога не го прави — въздъхна мъжът.
— Какво да не правя? — Триша вдигна глава и се взря в напрегнатото му изражение.
— Да провокираш човек, за да те удари. — Той поклати глава. — Какво щеше да стане, ако бях пристигнал малко по-късно? Нямаше да успея да стигна до теб, преди да те е убил. Щях да дойда, за да открия умиращото ти тяло, док. Следващият път направи всичко по силите си да останеш жива. Докато дишаш, винаги има възможност да оцелееш.
— Той се канеше да прави ужасни неща с мен. По-скоро бих предпочела да умра, отколкото да ги преживея.
Слейд изръмжа, показвайки гнева си.
— Не. Длъжна си да намериш начин да останеш жива. Знам, че за теб щеше да бъде ад и да те нарани лошо, но докато дишаш, трябва да се бориш за живота си.
— Ти не разбираш. Този задник не завърза теб за дървото и не ти заяви, че ще те изнасилва така, че да крещиш.
Ядосан, Слейд я изгледа, едва си поемаше въздух.
— Изстрадал съм много непосилни неща, док. Нямаш представа за страданието и агонията, които съм преживял. Гледах как убиват приятелите ми, а те бяха всичко, което имах. Изпитвал съм болка, от която другите биха полудели, но аз все още съм жив. Защото се борех. Живях през цялото време с надеждата, че ще дойде ден, като днешния, да съм свободен. Цялата болка и мъка, по дяволите, всички унижения и издевателства са вече зад мен. Сега съм тук, с теб в обятията ми и съм благодарен за това, док. Разбираш ли ме? Търси винаги начин да оцелееш, но никога не се отказвай. Никога повече не провокирай някого, за да те убие. — Пое си накъсано дъх, красивите му черти се смекчиха. — Моля те. Не мога да спасявам труп.
Триша кимна с разбиране, гневът й си бе отишъл. Той бе страдал и тя нямаше представа колко дълбоко го е засегнало това. Година след година бе живял като обект за тестване. Беше виждал много хора, измъчвани до смърт, за които го е било грижа. Един от най-кошмарните й дни, който бе преживяла, бледнееше в сравнение с целия живот на Слейд.
— Обещавам.
Напрежението в тялото му отслабна.
— Добре. Ще хапнем набързо, ще вземем някои от нещата им и изчезваме оттук, преди някой да е дошъл да ги провери. Мисля, че екипи от моите хора вече са в района и ни търсят.
— Но тези мъже са тръгнали да преследват теб, Слейд. Споменаха за награда от петдесет хиляди долара.
Той изруга.
— За залавянето ми, или да ме убият?
— Не знам. Но съм сигурна, че това е без значение, ако си мъртъв. Те само споменаха за тези пари. Говореха за някой на име Томас, който няма да им плати, ако нещо се случи на сина му. А той беше човекът от палатката, когото си убил първи. — Тя му се усмихна. — Предполагам, че Томас няма да бъде щастлив, когато разбере, че момчето му не е между живите.
— Моя грешка. — Слейд сви рамене. — Той определено е мъртъв и се надявам никой от останалите да не получи тези кървави пари. Чу ли нещо друго?
— Бил, това е онзи там, говори по радиостанцията с базовия лагер. Предполагам, че имат няколко подобни, разположени в района. Екипите, които са тръгнали да те търсят, са доста, но смятам, че сме на твърде голямо разстояние от тях. Бил трябваше да се свърже отново с базата утре сутринта.