— Вината не е твоя. — Триша избърса сълзите с опакото на ръката си. — Ти ме спаси. Благодаря ти, Слейд. Знам, че не беше длъжен, но рискува живота си, като се би с този човек. И го уби. Уби всички, за да ме спасиш.
Той прокара отново пръсти през косата й.
— Ти си моя, док. Ще се боря с всеки, за да си те върна и ще убия всеки мъж, който те докосне.
Думите му я изненадаха. Тя вдигна глава и се вгледа в Слейд. Сините му очи срещнаха погледа й и я смутиха.
— Аз съм твоя? Какво означава това?
Младият мъж се поколеба.
— Сега не му е времето, разбра ли? Ще водим този разговор по-късно, като сме си у дома. Позволи ми да ти помогна да се почистиш. После ще ядем, ще съберем необходимите ни вещи и се махаме оттук. Надявам се до утре да сме се прибрали в Хоумленд.
Триша продължаваше да се взира в него.
— Добре. — Искаше й се да му зададе най-малко сто въпроса, но се отказа. Засега.
Негова? Сърцето й заби лудо. Не би имала нищо против да принадлежи на Слейд. Ни най-малко.
Ръката му се измъкна от косата й.
— Изправи се, ще ти помогна да се измиеш. След това ще се поразмърдаме. Нямам желание повече да се мотаем наоколо. Лагерът е известен на техните хора, освен това мразя миризмата им. Вонята им се носи наоколо.
Помогна й да се изправи, тъй като все още бе нестабилна. Намокри ризата си и започна да трие кожата на гърба й. Триша повдигна косата си, за да не му пречи. Ръцете му бяха много нежни, докато я почистваше. После й каза да се обърне с лице към него. Срещна твърдия му взор. Стоеше гола и го наблюдаваше как бавно прокарва поглед по тялото й. Устата му се сви в мрачна линия. Изглеждаше бесен. Сълзите й заплашиха да прелеят и тя примига, за да ги задържи.
— Защо се сърдиш?
Очите му срещнаха нейните.
— Никой няма право да те докосва по начина, по който онзи го направи. Имаш синини и аз съм разярен. Всеки, който наруши красотата ти, ме вбесява. Не си ме разстроила ти. Просто съм ядосан, че не бях в състояние да те защитя по-добре.
Тя го разбра. Слейд изми ръцете и раменете й, но се поколеба, когато стигна до гърдите й. После бързо и старателно ги изтри. Тялото й реагира на водата и въздуха и зърната й настръхнаха. Младият мъж изръмжа и падна на колене пред нея.
— Не ме гледай така — въздъхна шумно той. — Моля те!
— Как те гледам?
Очите му се присвиха, когато се вгледа в нейните.
— Нямаш представа колко силно те желая, док. Ти си ранена и беше почти сексуално насилена. Когато одеве те попитах, дали ще бъда късметлия тази вечер, исках само да те подразня, за да те накарам да се разсееш. Ти имаш изразително лице. През по-голяма част от времето мога да кажа за какво мислиш, но точно сега се опитвам да не разсъждавам за това, което си. Не ме гледай, докато те докосвам. За мен е чест, че ми имаш достатъчно доверие, за да ме допуснеш до тялото си, след нападението върху теб. Това означава, че не се страхуваш от мен. — Вдиша накъсано. — И двамата имаме нужда да се облечеш. Желая те, но сега не му е времето.
Триша се изчерви, толкова ли бе прозрачна. Тя действително го искаше. Неговото докосване щеше да я накара да забрави насилието, което преживя. Копнееше да се увие около тялото му, да се притисне възможно най-близо до него.
Той пое дълбоко въздух и това привлече вниманието й. Изми я отпред, прокара мократа риза по бедрата й, чак до стъпалата, после се изправи. Погледът й срещна неговия и в този момент разбра, че й е нужно да се усети жива, след като бе толкова близо до смъртта, и нямаше да се откаже от мъжа, който я караше да се чувства по този начин.
Слейд усилено правеше опити да охлади разгорещеното си тяло. Триша винаги го възбуждаше, караше го да усеща болка, но сега не бе време за това. Докато се взираше в него, изведнъж вдигна ръце и ги постави на гърдите му. Въздухът замря в дробовете му.
— Накарай ме да забравя. Моля те! Толкова много те искам!
Той използва цялата си воля, за да започне да диша отново. Членът му мигновено реагира — от полумеко състояние, за няколко удара на сърцето, стана твърд като камък. Усещането от пръстите й, плъзгащи се надолу към кръста му, изтръгна от устните му задавен стон. Стисна юмруци да се спре и да не й се нахвърли, да вземе това, което му предлагаше.
Тя е травмирана. Никога няма да ми прости, ако точно сега се възползвам от нея. Стараеше се да мисли логично. Току-що бе преживяла тежко изпитание, едва не бе изнасилена, и въпреки че разбираше нуждата й да се разсее, последствията от това да я вземе сега, вероятно щяха да съсипят бъдещето, което можеше да има с нея, ако тя започнеше да съжалява по-късно.