Не й хареса логиката му.
— Да, вярно е. Но те моля да не тръгваш. Остани с мен. Има голяма вероятност, когато твоите хора ни открият, онези негодници да се изплашат и да избягат. Може би не са предполагали, че някой ще тръгне да ни търси.
— Изкушаваш ме, док. Да остана тук с теб, в това малко пространство за ден или два… — Намигна й. — Бих се наслаждавал на удоволствието да те държа много заета.
— Остани с мен — повтори с глас, изпълнен с надежда. Желаеше просто той да е в безопасност.
— Рискът е прекалено голям, ако остана и не предприема нищо. Преследвачите ни са много, ще се разпръснат и ще покрият големи участъци от гората. Като ни намерят, ще ни обградят. — Той се огледа наоколо. — При една престрелка, има вероятност да бъдеш простреляна или да те удари камък, когато уцелят стената. Не мога да позволя това да се случи. Нямаме достатъчно патрони, за да ги задържим. По-добре да тръгна и да ги унищожавам навън, отколкото да рискувам. Трябва да съм сигурен, че всеки, който се опита да стигне до теб, ще спре да диша.
Тя прехапа устни, забравила за момент наранената си страна и се намръщи от внезапната болка. Слейд се вгледа в лицето й и прокара пръст по бузата й.
— Не се движи много из пещерата, по-добре е през повечето време да седиш ниско долу. Русата ти коса не се слива с пейзажа и се вижда от далеч. Помни, че трябва да се криеш. Оставям ти всичките оръжия, които взехме от лагера, в случай че някой успее да се промъкне покрай мен или ме ранят. Аз ще взема единствено пистолета. Стреляй само когато нямаш друг избор, и то ако са достатъчно близо. Звукът от изстрела ще се чуе надалеч и ще ги доведе право при теб. Тогава ще стане много лошо.
Триша се вгледа в очите му, погледът му не се откъсваше от нея. Тя се поддаде на желанието си и се наведе напред. Обхвана страните му, видя как на лицето му се изписа изненада, преди устата й да се докосне до неговата. Опита вкуса на пълната му долна устна, чу звука, изтръгнал се дълбоко от гърлото му, и остави той да поеме контрола.
Целувката се задълбочи. Езикът му посрещна нейния. В желанието си да се отдаде на страстта, младата жена пренебрегна болката от разранената си устна, дори вкусът на кръвта, който се примеси с този на Слейд. Ръцете й обгърнаха врата му, той я хвана за кръста и я повдигна, притисна я до гърдите си. Внезапно отдръпна устни от нейните, пое си дълбоко въздух и изръмжа.
— Триша — простена той, — не ме карай да се колебая. Ако седнеш в скута ми ще усетиш колко съм възбуден в действителност. Моля те, не прави нещата по-трудни. Трябва да тръгна сега, докато е още светло.
Младата жена осъзна, че е изгубила спора и че той е твърдо решен да преследва онези мъже. Слейд рискуваше живота си, за да спаси нейния. Очите й се напълниха със сълзи.
— Добре, Слейд, но моля те, върни се при мен.
Устните му се извиха в усмивка.
— Какво ще ми дадеш, ако се върна, док?
— Всичко, което пожелаеш.
Едната му вежда се повдигна нагоре.
— Всичко?
— Всичко — повтори тя, убедително. — Просто бъди много внимателен. Искам те жив.
Слейд кимна.
— Лягай долу, бъди тиха и дръж оръжията до теб в готовност. Използвай ги само в краен случай. Ако стреляш, аз ще чуя и ще дойда веднага. Помни, че трябва да оцелееш, аз също ще се пазя. Обещай ми, сладурче. Разчитам на теб.
— Обещавам. Закълни ми се, че няма да поемаш излишни рискове, Слейд.
Младият мъж кимна, погледът му се задържа върху нея, сякаш се опитваше да запомни чертите й, след това отстъпи назад. Бързо взе някои неща и ги напъха по джобовете си. Погледна я за последно и се заспуска надолу. След няколко секунди вече го нямаше. Триша с мъка потисна желанието си, да му извика да се върне, но беше сигурна, че няма да я послуша.
Разгърна спалния чувал върху твърдата земя. Подът на пещерата бе осеян с камъчета и буци кал, усещащи се дори и през дебелата постелка, когато седна да прегледа с какво разполага.
Слейд се беше сдобил с два бинокъла, единият от които бе оставил в раницата. Тя го извади и приближи до ръба на скалата. Не й отне много време да забележи отдалечаващия се мъж. Без нея, той се движеше много по-бързо.
После огледа местността, но не успя да види никой друг. Насочи вниманието си отново към Слейд и установи, че е достигнал края на пролома. Той се спря за миг, погледна през рамо към мястото, където се криеше тя, а след това продължи решително напред. Триша остана да го наблюдава.