— Няма да окача главата му като трофей на стената — сви рамене русият, — изглеждат доста странни и грозни. Но само за да съм съпричастен към разговора, бих могъл да се съглася.
Слейд чу достатъчно. Нямаше намерение да остави тези мъже да напуснат лагера. Бяха прекалено близо до Триша и планираха да претърсят всички скрити места. Притаи се и зачака. Русият стана, протегна се и се запъти към храстите, за да се облекчи.
Той така и не чу как Слейд се приближи зад него, докато не усети ръцете му върху себе си. По-дребният мъж само ахна, щом запушиха устата му, а ножът, закрепен на бедрото му, бе измъкнат и притиснат в гърлото му.
— Тихо! — просъска Слейд.
Русият се задъха, но не извика за помощ.
— Има ли други наблизо?
Мъжът се поколеба, преди да кимне.
— Повече ли са от вас?
Русокосият отново потвърди. Новината ядоса Слейд. Трябваше да открие останалите лагери, да премахне заплахата за Триша и да се добере до някой от мобилните им телефони. Надяваше се поне един от тях да работи. Можеше да се обади в Хоумленд и да насочи хората си към пещерата. Трябваше да измъкне Триша от опасната ситуация възможно най-бързо.
— Сега ще те завържа и ще отида за приятелите ти. Ако не се съпротивляваш, няма да те убия. Ще стоиш тук, докато дойдат мъжете от Новите видове. Разбра ли?
Мъжът кимна. Слейд ги искаше всички мъртви, но за жалост не се намираше в Хоумленд. Не беше сигурен какво казва законът в този случай. Да се защитава беше едно, а този мъж, когото бе хванал, не представляваше заплаха. Мразеше ги, но не беше хладнокръвен убиец, въпреки лошото им мнение за Видовете.
Отпусна хватката си, но внезапно русият се опита да го удари, извъртя се в ръцете му и обърна глава. Пое си дълбоко въздух, за да извика за помощ, но Слейд беше по-бърз. Посегна и му строши врата. Звукът от чупене на кости го отврати, докато пускаше тялото на земята. Обърна се с лице към лагера и забеляза някакво движение. Един от останалите се приближаваше към него, но явно не го виждаше в тъмнината. Шокът му бе очевиден, докато отчаяно опитваше да извади пистолета си от кобура. Слейд хвърли към него ножа си, спусна се и го сграбчи за гърлото. Мъжът се свлече без съпротива. Слейд се надвеси над умиращия и го погледна право в очите.
— Ще ви убием и двамата с кучката, дето те придружава — изсъска мъжът, преди да издъхне.
Яростта на Слейд се изостри от миризмата на кръв и смърт. Инстинктите му го сграбчиха здраво. Защити Триша! Тези мъже не притежаваха милост и не заслужаваха да я получат. Бяха дошли да преследват една безпомощна жена и същество от Новите видове заради пари. Слейд изръмжа тихо, загърби човешкото в себе си и пусна на свобода инстинктите си на хищник, които бяха естествена част от същността му.
Убий ги! Увери се, че не представляват заплаха за твоята жена. Не проявявай никаква милост! Спомни си годините, когато бе затворен. Тези хора бяха също толкова лоши, колкото онези, които ги държаха оковани. Виждаха събратята му единствено като побеснели животни. Тихо ръмжене излезе от гърлото му, докато измъкваше ножа от мъртвото тяло. Единственият начин, по който можеше да ги спре, да не стигнат до неговата жена, бе като ги убие всичките. Способен бе да го направи. Беше готов на всичко заради нея.
Погледът му се съсредоточи върху лагера, докато се промъкваше тихо напред. Враговете му щяха да умрат, а Триша щеше да оцелее. Трябваше да бъде сигурен в това, независимо колко мъже му се налагаше да убие.
Когато Триша се събуди, вече бе светло. Приближи се до края на пещерата, като лазеше по корем и сграбчи бинокъла, за да огледа наоколо. Направи го бавно, претърси всяка педя. Не видя нищо, нямаше никой. След малко повече от час се отказа и отново легна да си почине. Бе изпила половината бутилка с вода, като запази остатъка за по-късно. За закуска бе изяла още едно шоколадово блокче.
Притесняваше се, че Слейд няма да се върне, осъзнаваше, че има вероятност да бъде убит. Лежеше със затворени очи, остави въображението си да се развихри. Не беше сигурна точно каква връзка щяха да имат, ако и двамата оцелееха. А дали въобще имаха такава. Беше я нарекъл негова. Това трябва да значи нещо, реши тя. Тези думи й даваха надежда, че за тях има бъдеще, ако успееха да се измъкнат невредими.