Малко по-късно я събуди странен звук. Ослуша се, докато не го чу отново. Седна с разтуптяно сърце и осъзна, че й звучи познато… но не беше съвсем сигурна за какво точно й напомня. Звукът се потрети. По дяволите! Сякаш камъни, или нещо подобно, се търкаляха по нанадолнището. Сграбчи пистолета, тъй като това бе най-малкото оръжие, с което лесно можеше да борави, за разлика от двете пушки, оставени от Слейд.
Приближи по корем до ръба и хвърли поглед надолу, но бързо се дръпна, след като забеляза някакво движение по склона. Снижи се колкото бе възможно и надникна отново. Видя ги. Двама мъже на около петнадесетина метра от нея се катериха по скалата към мястото, където се криеше. Залегна още по-ниско.
Непознатите бяха с камуфлажни дрехи и идваха право към пещерата. Надяваше се да не са я видели. Вероятно не, след като не й извикаха, когато надникна. Ако не предприемеше нещо, скоро щяха да достигнат входа на скривалището й. Зачуди се как са я открили и дали не са от Новите видове. Те обикновено носеха черни униформи, но дали ходеха облечени с тях и извън Хоумленд? Не можеше да отговори на този въпрос.
Имаше две възможности. Да остане на място и да чака да я открият или да се опита да ги задържи долу. Не знаеше какво да прави. Отчаяно си пожела Слейд да е тук, той щеше да знае как да постъпи в този случай. Поне щеше да ги подуши и да разбере дали са от събратята му.
Разкъсваше се от колебание. Прокле тихо и реши да се защитава. Ако стигнеха до отвора на пещерата, не беше сигурна дали ще успее да ги застреля, тъй като бяха двама. Слейд й бе казал, че ако стреля, той ще чуе изстрелите. Зачуди се как тези мъже са минали покрай него, но сега това вече нямаше значение. Бързо примъкна и останалите оръжия, искаше да са близо до нея.
Пропълзя отново до ръба на скалата, надзърна, но не успя да види лицата им. Стисна в ръка пистолета и зачака. Единият погледна нагоре. Изглеждаше около тридесетгодишен. Триша се наведе и насочи оръжието към него. Когато я видя, очите му се разшириха от изненада.
— Хей, катерихте се достатъчно! — извика тя. — Стойте или ще стрелям! Кои сте вие?
Другият също повдигна глава и тя успя да види и неговата физиономия. Той бе малко по-възрастен от приятеля си, с мазна коса и студен поглед. Триша съсредоточено загледа и двамата. Те продължиха да се изкачват по склона, точно под нея. Младата жена си спомни колко трудно преодоляха със Слейд стръмнината, трябваше да се държат здраво, за каквото намерят, за да не паднат. Ако се изтърколяха надолу щяха да се наранят жестоко, дори можеха да загубят живота си.
Непознатите бяха изкачили вече около петнадесет метра.
— Ние сме от Новите видове — спокойно обясни по-младият. — Тук сме, за да ви спасим, доктор Норбит.
Тя прехапа устни, докато изучаваше лицата им. Изглеждаха напълно като човеци. Повечето от Видовете имаха лицева структура, подобна на Слейд — плосък нос и изразени скули, които ги отличаваха от хората. Джъстис Норт се различаваше само по котешките си очи. И всички те имаха дълги коси до раменете, а тези тук бяха подстригани по военному.
— Не ви вярвам. — Обхвана я страх, чувстваше, че я лъжат.
— Така е. Джъстис Норт ни изпрати — усмихна се другият, но усмивката не стигна до очите му.
По дяволите! Каква беше истината? Щеше да се мрази цял живот, ако застреля погрешно някой от добрите. Изведнъж й хрумна една идея.
— Какви миризми подушвате?
По-младият премигна.
— Вие се намирате прекалено високо, за да усетим нещо. — Замисли се за секунда. — Ние сме примати.
Те бяха рядкост. Досега младата жена бе срещала само един, но тогава имаше възможност да го огледа добре, в лицето той приличаше на маймуните — плосък нос и закръглена форма на очите. Подозренията й, че непознатите я лъжат, нараснаха. Беше ли способна да ги застреля, ако наистина я мамеха? Все още не. Боеше се, че може да допусне грешка, макар да бе виждала примат само веднъж.
Имам медицинско образование, напомни си тя, това предполага, че съм умна. Замисли се за миг и се усмихна.
— Каква е паролата днес? Новите видове са запознати с кодовата система и искам да ми я кажете — излъга тя.
По-възрастният пребледня леко.
— Примка.