Добър е. Призна му го. Не се замисли дори за секунда, преди да й отговори. Ухили му се.
— Грешен отговор.
— Беше променена, след като катастрофирахте — бързо добави другият. — Днес паролата е примка. Джъстис я смени, защото се страхуваше, че хората вече са научили старата.
Вероятно наистина използват пароли. Тази възможност я накара да се замисли. Беше само едно предположение, но може би действително прибягваха до тайни думи или кодове. Та нали се учеха от хората, откакто бяха освободени. Реши, че това не е достатъчно доказателство, след като имаше такава вероятност. Трябваше да узнае още, преди да установи дали я лъжат. Щеше да бъде ужасно, ако застреля някой от Новите видове. Слейд никога нямаше да й прости, а и на нея щеше да й тежи на съвестта. Когато започна работа в Хоумленд, се бе заклела да пази живота им, а не да го отнема.
— Ако сте тези, за които се представяте, кажете ми името на мъжа, когото Джъстис изпрати да ме придружава, онзи от Новите видове, а не човека от охраната?
По-възрастният отговори:
— Слейд.
Тя се поколеба за секунда, но след това си спомни как Слейд й бе обяснил, че Джъстис най-вероятно е разпространил имената им по медиите, в опит да привлече повече хора в издирването. Затова изостави подобни въпроси.
Пръстът й се стегна около спусъка.
— А каква беше старата парола? — Искаше да узнае колко далеч могат да стигнат в лъжите.
Мъжете нервно се спогледаха. По-младият повдигна към нея поглед.
— Вчера почивах, затова не съм сигурен, но днес паролата е примка. Ще се качим при вас, за да ви помогнем да слезете, доктор Норбит. Наш екип чака на около половин миля оттук и ще ви заведем обратно в Хоумленд.
Ако съществуваше някаква кодова система, този мъж трябваше да знае паролата, особено след като беше член на екипа, изпратен да ги търси, и не бе в контакт с хората. Явно се бе хванал на блъфа, след като не я знаеше.
— Няма парола, задник такъв!
Видя как двамата отново се спогледаха обезпокоени. Единият посегна да вземе нещо зад гърба си.
— Ще си извадя картата за самоличност — извика той високо. — В Хоумленд охраната използва пароли.
— Значи вие сте охрана от Новите видове? Как ви наричат, бодигардове ли?
Мъжете закимаха едновременно. Триша не можеше да повярва, колко лесно се хванаха. Пол й бе споменал, че Видовете не обичат да им викат бодигардове, мразеха тази дума, предпочитаха да им казват охрана. Запита се дали мъжът ще извади портфейла си, за да я измами с шофьорската си книжка. Но вместо това той измъкна оръжие.
Когато видя пистолета, младата жена се паникьоса, насочи оръжието си към мъжа и стреля. Успя да възпроизведе два изстрела, които проглушиха ушите й, преди онзи да стреля. Неговият куршум се заби в скалата над нея, разхвърчаха се отломки, които се посипаха по гърба й. Третият й куршум го улучи.
Той извика, загуби равновесие и падна по склона. В този момент, тя забеляза как вторият се мъчи да извади с една ръка нещо от колана си, докато с другата се опитва да се задържи за скалата. Мярна черен предмет… оръжие!
Триша стреля по него и го улучи, явно мерникът й се подобряваше. По бузата му текна кръв. Дланта му се изплъзна от издатината на скалата, за която се държеше, извика и полетя надолу. Когато тялото му тупна на земята, се чу ужасен, хрущящ звук.
Младата жена се наведе напред и се вгледа в телата на непознатите. Единият бе паднал на една страна, а под него се образуваше червена локва кръв. Другият бе проснат с лице нагоре. Той раздвижи ръка и тя го чу как простенва. Лицето и рамото му бяха окървавени. Забеляза, че се опитва да извади нещо от якето си. Когато съзря радиостанцията, която измъкна от джоба си, осъзна, че ще предаде местонахождението й. Щяха да дойдат още от гадните задници, ако вече не бяха чули изстрелите. Трябваше да го спре, знаеше, че не може да се справи с много наведнъж.
Изтегли се напред, докато повече от половината й тяло се надвеси над ръба на скалата. Изпита страх от височината. Ако се изплъзнеше и нямаше за какво да се хване, щеше да полети надолу. Прицели се и дръпна спусъка, видя как мъжът трепна, когато куршумът го прониза в гърдите. Радиостанцията в ръката му се изплъзна до него в калта. Очите му, широко отворени, се вторачиха в нея.
Изпита ужас, за първи път в живота си убиваше. Бавно се отдръпна вътре в малката пещера, пръстите й все още болезнено стискаха пистолета. Взря се в оръжието, след това го изпусна. Сълзи закапаха по бузите й. Изведнъж осъзна какво бе направила.