Превод от английски Кристина Георгиева
Книгата се издава под това лого, запазена марка на Егмонт.
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие Romancing the Duke
Copyright © 2014 Eve Ortega
All rights reserved
Снимка на корицата © Shutterstock
Превод Кристина Георгиева
Редактор Петя Дочева
Коректор Ваня Петкова
Издава „Егмонт България“ ЕАД
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2016
ISBN 978-954-27-1729-4
На всички, които някога са били почитатели, все едно на какво.
И на Теса Удуорд, чийто най-голям почитател съм аз.
Глава 1
Името Изолда Офелия Гуднайт1 в голяма степен вещаеше злощастен, скръбен живот. Вгледаше ли се в съществуването си, Изи виждаше точно това. На невръстна възраст беше останала без майка. А сега и без баща. Без петак. Без другари.
Но никога без надежда.
Поне засега.
Поне не съвсем.
Защото името Изолда Офелия Гуднайт загатваше и за любов. Неповторима, злочеста, всепоглъщаща любов. И откакто се помнеше, Изи все чакаше – с топяща се вяра и нарастващо нетърпение – началото на този етап от живота си.
Щом поотрасна дотолкова, че да осмисли майчината си смърт, Изи взе да се утешава с мисълта, че дори това е част от приказния ù епос. Приказните героини до една бяха без майка.
Когато папа` затъна в дългове и те останаха без прислужница, тя си повтаряше, че робският труд някой ден ще ù се отплати. Та кой не знаеше, че Пепеляшка е търкала пода с парцал, преди да спечели красивия принц.
Още преди да навърши петнадесет, те се позамогнаха благодарение на успеха на книгите на папа`. От принца все така нямаше и помен, но животът беше пред нея. Изи се успокояваше, че ще израсте и възголемичкият ù нос вече няма да бие на очи, а къдриците ù най-сетне ще се укротят.
Нито тя порасна, нито къдриците ù се усмириха. И грозното патенце си остана грозно и патенце.
Седемнадесетият ù рожден ден отмина, без да убоде пръста си на вретеното.
На двадесет и една, някъде на пътя между Мейдстоун и Рочестър, животът я принуди да приеме горчивата истина: бандитите в реалността не бяха нито дяволити чаровници, нито лукави хубавци. Те искаха пари, и то бързо, и Изи трябваше да е благодарна, че не поискаха нея.
Една по една, тя се бе отказала от наивните си мечти.
Ненадейно миналата година баща ù почина и приказките окончателно пресъхнаха. Скоро след това свършиха и парите. За първи път Изи бе на ръба на истинско отчаяние.
Мечтите ù да срещне любовта повехнаха. Беше готова да се задоволи с насъщния. Що за приказка заслужаваше една обикновена, осиромашала, двадесет и шест годишна жена, която никой никога дори не бе целувал?
Ето тази.
Тя стисна писмото. То стоеше пред нея, черно на бяло. Последната ù надежда. С мъка отпусна пръсти от страх да не би листът да се превърне в пепел.
Уважаема госпожице Гуднайт,
В качеството ми на изпълнител на завещанието на граф Линфорт, мой дълг е да ви известя за смъртта му. Според неговата последна воля той оставя на вас – и на всяка от кръщелниците си – малко наследство. Моля, заповядайте на двадесет и първи юни в замъка „Призрак“, близо до Улингтън в графство Нортъмбърланд, за да уредим подробностите.
Ваш
Фредерик Трент, лорд Арчър
Малко наследство. Надали ще има и стотина лири. Но дори двадесет щяха да ù паднат като от небето. Беше останала почти без пари.
Когато Призрачният замък изникна на хоризонта, Изи преглътна тежко.
Още отдалече той изглеждаше мрачен. Смесица от разнородни бойни кули и лъкатушещи, назъбени стени стърчаха насред зелените хълмове. Запуснатият парк беше обрасъл в диви, гъсти храсталаци и когато замъкът най-сетне се показа, Изи се бе свила тревожно в сянката му.
Замъкът внушаваше страх.
Зловещ.
Неприветлив.
Сякаш всеки момент се канеше да се хвърли отгоре ù.
– Пристигнахме, госпожице. – Кочияшът беше завладян от същото мрачно разположение на духа като Изи. Той дръпна поводите на впряга си пред каменната постройка на вратаря, която се намираше на известно разстояние от самата крепост.
Мъжът помогна на Изи да слезе от каретата, вдигна яката на палтото си и свали багажа ù – един-единствен стар куфар. Пренесе го до каменните стъпала на старата постройка, върна се с отривисти крачки, мушнал ръце в джобовете си. Покашля се. И зачака.