– Ваш наемател! – повтори той изумено.
– Да. И несъмнено двамата ще можем да постигнем разбирателство.
– Разбирателство.
С широки гневни крачки Рансъм отиде в другия край на залата, като се движеше сред мебелите с лекота, на която Изи завидя. Тя се препъваше по-често от него, а очите ù си бяха наред.
Ако след раняването херцогът се бе възстановявал само тук, то той се бе трудил неуморно, за да си състави мислена карта на замъка. Тя започна да разбира неохотата му да си тръгне. Дори да разполагаше с по-подходящи за живеене замъци, едно преместване означаваше да започне всичко отначало. Изи не искаше да бъде безсърдечната господарка, която ще изгони слепеца от дома му.
Той вдигна куфара ù от мястото му – две крачки от вратата, както ù беше казал по-рано. Сетне прекоси същия път наобратно и го остави на масата.
– Разберете, че си тръгвате!
– Какво? – Тя погледна куфара и страх изпълни гърдите ù. – Но аз няма къде да отида, нямам и пари.
– Не ви вярвам. Щом баща ви е бил известен в цяла Англия, дори е бил произведен в рицар, значи, сте заможна. Или поне имате приятели.
Кучето в нозете му изръмжа.
– Какво има в този куфар? – попита той смръщен.
– Моята... – Тя махна с ръка. – Точно сега това няма значение. Вече ви казах, че няма да искам от вас да си тръгнете, Ваша милост. Но и вие не можете да ме изпъдите насила.
– О, нима? – Той взе шала ù, който се сушеше пред камината, сви го на топка и понечи да го натика в куфара.
Кучето изръмжа и излая.
– Какво, по дяволите, има в това нещо? – Той отвори закопчалката.
– Не, недейте – Изи се хвърли напред. – Внимавайте. Тя спи. Ако я уплашите, ще ви...
Твърде късно.
С животински вой той отдръпна ръка от куфара.
– Майчице...
Изи трепна. Както се опасяваше, от пръста му висеше нападател. Грациозен хищник с бяло-кафява козина и едри зъби.
– Снежинке, недей!
Побеснялото куче се хвърли с лай срещу съскащото същество, нападнало господаря му. Рансъм изруга, вдигна ръка и заотстъпва в кръг, като се мъчеше да държи двете животни настрана. Но Снежинка си беше Снежинка и го захапа още по-силно.
– Снежинке! – Изи затича в кръг около вкопчените животни. – Снежинке, пусни го!
Накрая се покатери върху масата и сграбчи херцога за китката. Сключи двете си ръце около неговата и с цялата тежест на тялото си го задържа намясто.
Сетне остана неподвижна, като се стараеше да не мисли за неочакваната близост на телата им. Твърдото му като камък рамо се опираше в корема ù. Лакътят му се бе впил между гърдите ù.
– Не мърдайте, моля ви – рече тя, останала без дъх. – Колкото повече размахвате ръце, толкова по-силно стиска.
– Аз не размахвам ръце. Никога.
Така беше. Докато държеше ръката му по този начин, Изи ясно почувства мощта на тялото му. В същото време осъзна и присъствието на друга сила. Сдържаността му.
Ако поискаше, Рансъм би могъл да запрати и нея, и Снежинка в стената със същата лекота, както бе сторил с креслата.
Тя овладя треперещите си ръце, погали животинчето и разтвори с пръсти малката му паст.
– Пусни го, миличка. Заради всички ни. Пусни херцога.
И най-сетне успя да откъсне Снежинка от кървящия пръст.
Всяка жива твар в залата си отдъхна.
– Мили боже, Гуднайт! – Херцогът разтърси ръка. – Какво е това? Плъх?
Изи слезе от масата, гушнала Снежинка до гърдите си.
– Не е плъх. Това е белка.
Той изруга.
– Носиш невестулка в куфара си?
– Не. Нося белка.
– Белка, пор, невестулка. Все едно.
– Не е – възрази Изи и погали нежно по бузата възбудената Снежинка. – Добре де, може и да е, но белка звучи по-благородно.
Тя гушна Снежинка в едната си ръка, а с другата я погали по коремчето, сетне я отнесе при куфара и отвори малката вратичка на сферичната клетка, изработена от позлатена мрежа.
– Ето така – прошепна тя. – Сега бъди послушна.
Кучето изръмжа срещу Снежинка. В отговор тя изви устната си и обели острите си резци.
– Бъди послушна! – прошепна Изи, но този път строго. Обърна се към херцога. – Ваша милост, позволете ми да се погрижа за раната ви.
– Оставете.
Без да се обезсърчава, младата жена го улови за китката и огледа пръста.
– Боя се, че има доста кръв. Трябва да се почисти. Не бива да чакаме. Може да... Ооо.
Докато тя бърбореше, той беше взел от масата гарафата с уиски и изля обилно количество от кехлибарената течност върху кървящата рана.
Изи се сви, само гледаше.