Нищо.
Той лекичко я разтърси за рамото.
Нищо.
– Събуди се – изрече високо. – Виж. Лорд Арчър е дошъл.
Нищо.
Рансъм придърпа един стол и седна до нея. След миг отново скочи и закрачи. Двадесет и три крачки до най-левия прозорец, после обратно. Рансъм имаше своите силни страни, но търпението не беше сред тях. Бездействието го превръщаше в зъл, раздразнителен звяр.
Щом Дънкан се завърнеше, щеше да го прати за лекар. Но дотогава можеше да минат часове.
Магнус заскимтя и завря носа си в ботушите му.
Рансъм отпрати кучето на чергата до огъня. Сетне клекна до дивана и допря ръка във врата на жената. Плъзна я надолу по гладката, деликатна колона, докато пръстите му напипаха пулса ù. Сърцето ù биеше слабо и бързо като на зайче. По дяволите!
Тя изви глава и намести бузата си в дланта му. Ето на`, отново си вреше лицето в него. От допира във въздуха се разнесе нежен женски аромат.
– Прелъстителка – измърмори той горчиво.
Щом му бе писано на прага му да се свлече гальовна жена, не можеше ли поне тя да смърди на оцет и пожълтяло сирене? Не, на него му се падаше жена, чиято кожа ухаеше на розмарин и помада.
Той притисна с палец мократа от дъжда буза.
– За бога, жено. Събуди се!
Дали пък не се е ударила в каменните плочи? Той мушна пръсти в повдигнатата ù нагоре коса и взе да вади фуркетите. Имаше най-малко две-три дузини и с всяка следваща косата ставаше все по-буйна. По-гневна. Къдриците се усукваха между пръстите му, възпрепятстваха движенията му. Когато най-сетне се увери, че черепът ù не е засегнат, той бе готов да повярва, че косата е жива. И гладна.
Черепът ù беше цял, не беше подут. А тя все още не бе издала и звук.
Може би имаше рана нейде по тялото. Или пък корсетът я стягаше твърде много.
Имаше само един начин да се разбере.
Рансъм въздъхна сърдито, изхлузи палтото си и запретна ръкави. Превъртя жената на една страна, отметна хищническите ù коси настрани и се зае да разкопчае роклята на гърба ù. Отдавна не му се бе налагало, но имаше неща, които един мъж не забравя. Разкопчаването на рокли беше едно от тях.
Как да развърже корсажа ù, беше другото.
Щом измъкна връзките от прорезите на корсажа, той усети как гръдният ù кош се разширява под дланите му. Жената се размърда и с дрезгав глас въздъхна чувствено.
Рансъм застина. Онова... нещо... пак се надигна, запулсира в жилите му и този път той нямаше как да го отпъди като някаква глупава нежност.
Това беше чист, обикновен копнеж. Твърде дълго бе останал без жена в обятията си.
Мъжът отпъди желанието. С резки, делови движения той свали ръкавите надолу по ръцете ù, като едновременно с това опипваше за счупени кости. Сетне смъкна корсета до кръста ù. Не можеше да я остави да лежи с подгизналите дрехи, защото щеше да се простуди.
Заслужаваше да получи големи благодарности за това, когато жената се събудеше, но нещо му подсказваше, че няма да стане така.
Изи изведнъж дойде на себе си.
Намираше се вътре. В замъка. Подобно на древни дървета наоколо ù се издигаха колони и се извисяваха нагоре, за да подпрат сводестия таван на огромната, просторна зала.
Тя се огледа и забеляза мебелите, които бяха в различен стадий на разпад. В отсамния край на залата имаше грамадно огнище. Ако в него не гореше буен огън, Изи беше сигурна, че ще може да застане вътре напълно изправена. Пламъците в камината не лапаха цепеници и пънове, а цели стволове на дървета.
Тя лежеше на прашен, неравен диван. Грубо вълнено одеяло покриваше тялото ù. Надникна под него и се сви. Бяха ù смъкнали роклята, корсажа, долната фуста и ботушите. Беше останала само по чорапи и риза.
– О, мили боже!
Тя докосна разпуснатата си коса. Леля ù Лилит беше права, когато едно време все ù натякваше през летните ваканции в Есекс. „Няма значение, че никой няма да те види – писукаше тя. – Винаги, винаги носи чисти чорапи и риза. Никога не знаеш кога ще те срещне случаят.“
О... мили... боже! Изведнъж си спомни всичко. Дъждът... прималяването...
Изи вдигна очи и го видя.
Случаят.
– Будна сте – рече той, без да се извръща.
– Да. Къде са вещите ми?
– Куфарът ви е на две крачки от входа, вдясно.
Изи изви врат и зърна куфара точно там, където беше казал мъжът. Той беше затворен и не шаваше. Снежинка сигурно е заспала. Слава богу.
– Роклята ви е там. – Той посочи към огъня, където просната върху високите облегалки на две кресла роклята съхнеше. – Фустите ви са на масата отсреща, а корсетът е върху другия д...