Просто кажете истината.
– Ще кажа само това. – Когато Рансъм вдигна глава, на устните му се мъдреше игрива усмивка. – Не се съмнявайте.
Сърцето ù подскочи.
– Не! Не, Рансъм, недейте!
– Не се съмнявайте, милейди. Аз ще се върна.
– Не – умоляваше го тя. – Не сега.
Той вдигна глава и тръгна към нея, като не спираше да рецитира:
– Не се съмнявайте в твърдостта ми. В бронята, стрелите, острието, в щита ми. Аз никога не ще позная жилото им.
Не речта на Улрих. Всичко друго, само не и нея.
– Не се съмнявайте в силата ми. – Гласът му кънтеше все по-силно. – Ни бурята... Ни бурята...
Той замълча.
Добре. Изи знаеше какво следва, но нямаше да му помогне.
Той се обърна към рицарите да му подскажат.
Някой от тях прошепна:
– Ни бурята, разпенила морето.
– Вярно, вярно. – Той отстъпи крачка назад и подхвана отново тази част. – Не се съмнявайте в силата ми. Ни бурята, разпенила морето, ни вятърът, понесъл прах в пустините. Ни снежните планински върхове ще ми препречат пътя да се върна.
– Видяхте ли? – Блейлок побутна лекаря. – Той бълнува като луд. Мисли се за герой в някаква приказка.
Рансъм не им обърна внимание. Сякаш там нямаше никой друг освен Изи. Придвижваше се към нея бавно, но неизменно.
Девойките в залата бяха напът да паднат в несвяст.
– Не се съмнявайте в сърцето ми – декламираше той с цяло гърло и с чувство. Дълбокият му, плътен глас беше създаден за тази роля. – Часовете ще се натрупат в месеци, години. Но те нямат власт над вечността.
– Рансъм, моля ви – прошепна тя. – Тези хора ви мислят за луд. Аз също почвам да се чудя.
Адвокатите и лекарят тръгнаха към него, като че искаха да го задържат.
Те можеха да се опитат да го спрат. Но Изи знаеше, че няма да успеят.
Херцогът подритна един стол и продължи със следващата част:
– Не се съмнявайте в любовта ми.
В това време всички рицари и девойки почнаха да му пригласят. Всички знаеха думите по-добре и от самата Изи.
Ала Рансъм беше единственият, който знаеше, че думите са нейни. И винаги са били. И сега ги изричаше за нея. В знак на обич, вяра и...
И чиста лудост.
Тя притисна ръка към сърцето си. Нейният герой.
Няколко девойки се спуснаха към нея, свалиха я от масата и я отнесоха при него насред залата.
– Не се съмнявайте в любовта ми – повтори той заедно с хора от рицари, които го подкрепяха. – Ако човеците поискат да ни разделят, самата смърт ще е воал, но твърде тънък. Защото макар земята да кръстосвам нашир и длъж за моя крал, вие оставате – сега и завинаги – кралица на сърцето ми!
Той коленичи и целуна ръката ù.
– Не се гневете – измърмори херцогът, като стана на крака. – Това е трудът на живота ви, а тези тук са наши приятели. Не можех да ги обидя.
– Как бих могла да съм разгневена? – Тя взе лицето му в ръце. – Не знаете колко много ви обичам в този миг.
– Тогава кажете, че ще се омъжите за мен. Аз ще замина за Лондон и ще реша правния казус. А сетне ще се завърна с пръстен. Диаманти или сапфири?
– Не ми трябва пръстен. Искам вас.
Остана им време да си откраднат една бърза, прочувствена целувка.
А сетне адвокатите се опитаха да го задържат.
– Ваша милост, запазете спокойствие. – Двамата мъже застанаха от двете му страни. – Сега ще ви отведем в Лондон. Там има много добри лекари, които бихме искали да ви прегледат.
Той се отскубна от ръцете им.
– Аз сам ще отида в Лондон. Няма нужда да ме задържате. Но, да, пригответе се да се видим с в съда.
– Всъщност – възкликна господин Хавърс – мисля, че няма да има дело. Със сигурност няма да има изслушване за невменяемост.
– Какво? – викна Блейлок и махна към присъстващите. – Но вие сам видяхте... какво се разигра пред очите ни.
– Видях. И мога да ви уверя, че върховният съдия няма да иска да изслуша случая. – Хавърс се обърна към Изи. – Както казах на госпожица Гуднайт, неговият син е голям почитател на тези приказки. Като дете той е паднал от кон и оттогава е прикован на легло. Приказките са като дар за него.
– Прикован на легло ли? – У Изи се породи подозрение. – Да не би да говорите за лорд Перегрин?
– Точно за него. Върховният съдия няма да поиска да изслуша случая. Да затвори годеника на Изи Гуднайт за лудост? Тежко му за упреците, които го очакват на семейните вечери. Всъщност цяла Англия ще роптае.
– Ами рицарите? Броните? Орденът на Мака? – извика Ригет яростно.
– За бога, човече. Това са само приказки. Това не е ясно само на вас. – Господин Хавърс посочи Рансъм. – Вижте го. Херцогът не е луд. Той е влюбен.