Нареди на таксито да спре една пресечка по-рано, смеси се с хората, които се придвижваха в същата посока, сякаш се остави да бъде повлечена от тях, анонимна и без никаква видима вина. Влезе в хотела съвсем естествено, прекоси фоайето към бара. Беше пристигнала няколко минути по-рано, затова трябваше да изчака, часът на срещата беше определен съвсем точно. Поръча си разхладителна напитка, която изпи спокойно, без да спира погледа си върху никого, не искаше да я объркат с някоя жена на лов за мъже. Малко по-късно, като туристка, която се качва в стаята си, за да си почине от следобеда, прекаран по музеите, се отправи към асансьора. Кой не знае още, че добродетелта винаги среща препятствия по възтежкия път към усъвършенстването, докато грехът и порокът са толкова облагодетелствани от съдбата, че щом пристигна пред асансьора, вратите му се отвориха. Излязоха двама гости, възрастна двойка, тя влезе и натисна копчето за третия етаж, триста и дванадесет беше номерът, който я очакваше, ето тук, почука дискретно на вратата, след десет минути беше гола, след петнадесет стенеше, след осемнадесет шепнеше любовни слова, за които вече нямаше нужда да се преструва, след двадесет започна да се замайва, след двадесет и една почувства как тялото й се разпада от удоволствие, след двадесет и две извика, Сега, сега, и когато отново дойде в съзнание, каза, изтощена и щастлива, Все още виждам всичко в бяло.
Крадецът на автомобила бе отведен до дома му от един полицай. Бдителният и състрадателен представител на властта не можеше да си представи, че води под ръка закоравял престъпник, и то не за да му попречи да избяга, както би било в друг случай, а просто за да не се препъне и падне бедният човечец. В замяна на това, вече ни е лесно да си представим как се уплаши жената на престъпника, когато, отваряйки вратата, се озова срещу униформения полицай, който водеше здраво хванат изпаднал затворник, така й се стори, но по тъжното изражение на лицето на затворника можеше да се съди, че му се е случило нещо по-лошо от това да бъде задържан. За миг първата мисъл на жената беше, че мъжът й е бил заловен на местопрестъплението и че полицаят идва, за да обискира дома им, което, колкото и да е парадоксално, беше утешително, тъй като съпругът й крадеше единствено автомобили, а такива вещи заради размера си не могат да бъдат скрити под леглото. Чуденето й не продължи дълго, полицаят каза, Този господин е сляп, погрижете се за него, а жената, на която трябваше да й е олекнало, защото представителят на реда в крайна сметка идваше само като придружител, осъзна размера на трагедията, нахлуваща в дома й, когато избухналият в сълзи съпруг се хвърли в ръцете й, казвайки онова, което вече ни е известно.
Момичето с тъмните очила също бе отведено в дома на родителите му от полицай, но пикантното в обстоятелствата около проявилата се при нея слепота беше как една гола жена вика в хотел, смущавайки гостите, докато мъжът до нея се опитва да се измъкне, нахлузвайки набързо панталоните си, и да смекчи до известна степен очевидния драматизъм на положението. Сляпата, обзета от срам, колкото и да мърморят престорено благоразумните и фалшиво добродетелните хора, това чувство беше напълно съвместимо с отдаването под наем на любовни занимания, на които се посвещаваше, след пронизителните викове, които започна да издава, щом разбра, че загубата на зрение не е някое ново и непредвидено последствие от удоволствието, почти не смееше да плаче и да се оплаква, когато облечена как да е, грубо, почти с изтласкване я изкараха от хотела. Полицаят, с тон, който би бил саркастичен, ако не беше просто арогантен, пожела да узнае, след като я беше попитал къде живее, дали разполага с пари за такси, В тези случаи държавата не плаща, предупреди, действие, да отбележим встрани, на което не липсва известна логика, тъй като тези хора принадлежат към броя на неплащащите данъци върху неморалните си доходи. Тя кимна утвърдително, но тъй като беше сляпа, представете си, помисли, че полицаят може и да не е забелязал жеста, и прошепна, Да, имам, и добави сякаш на себе си, По-добре да ги нямах, думи, които биха могли да ни се сторят неуместни, но ако обърнем внимание на блуждаенията на човешкия дух, където няма кратки и прави пътища, накрая въпросните думи стават съвсем чисти, тя искаше да каже, че е била наказана за лошото си поведение, за липсата на морал и ето на какво й се случи. Беше казала на майка си, че няма да вечеря вкъщи, а в края на краищата щеше да се прибере доста навреме, дори преди баща си.