С времето и с близостта лекарските съпруги също започват да разбират нещичко от медицина и тази, във всичко съпричастна с мъжа си, беше научила достатъчно, за да знае, че слепотата не се разпространява като зараза и като епидемия, слепотата не се прихваща само от това, че зрящият е погледнал слепеца, слепотата е частен въпрос между човека и очите, с които се е родил. Във всеки случай един лекар има задължението да знае какво казва, затова е следването, и ако този тук, освен че се беше обявил за слепец, открито допуска възможността да се е заразил, коя е тя сега, че да се съмнява, колкото и вече да прилича на лекар. Следователно е разбираемо, че пред неоспоримото доказателство нещастната съпруга реагира като всяка друга съпруга, две вече познаваме, тя прегърна мъжа си, като се показа притеснена по най-естествен начин. Ами сега, какво ще правим, питаше обляна в сълзи, Ще предупредим санитарните служби, министерството, това е най-спешно, ако действително става дума за епидемия, трябва да се вземат мерки, Но епидемия от слепота никога не е имало, изложи убедително този аргумент жената, опитвайки да се хване за него като за последна надежда, Също така не е имало и слепец, който да няма никакви причини да е такъв, а вече сме поне двама. Едва произнесъл последната дума, лицето му се преобрази. Отблъсна жена си почти яростно, а той самият отстъпи назад, Дръпни се, не се приближавай до мен, може да те заразя, после започна да се удря по главата с юмруци, Глупак, глупак, тъп лекар, как не помислих за това, цяла нощ бяхме заедно, трябваше да си остана в кабинета, със заключена врата, но въпреки това, Моля те, не говори така, каквото има да става, ще стане, ела, хайде, ще ти приготвя закуска, Остави ме, остави ме, Няма да те оставя, извика жена му, какво искаш, да ходиш и да се препъваш ли, да се блъскаш в мебелите, докато търсиш телефона, без очи да откриеш в указателя необходимите номера, а аз през това време да присъствам спокойно на спектакъла, криейки се под стъклен похлупак, за да не се заразя. Хвана го здраво под ръка и каза, Хайде, скъпи.
Все още беше рано, когато лекарят приключи, да си представим с какво удоволствие, с кафето и препечената филийка, които жена му настоя да приготви, беше прекалено рано, за да открие на работните места хората, които трябваше да уведоми. Според логиката и заради ефикасността неговото участие трябваше да е директно и възможно най-бързо с някой високопоставен служител на Министерството на здравеопазването, но не след дълго промени мнението си, когато разбра, че да се представи като обикновен лекар, който има важни и спешни сведения, не е достатъчно да убеди средния чиновник, с когото най-накрая, след дълги увещания, телефонистката се съгласи да го свърже. Чиновникът искаше да разбере за какво става дума, преди да го прехвърли към прекия си началник. То се знае, че никой лекар с чувство за отговорност не би съобщил на първия обикновен чиновник, който му се изпречи, за появата на епидемия от слепота, паниката би била незабавна. Чиновникът му казваше, Вие твърдите, че сте лекар, ако искате да ви кажа, че ви вярвам, добре, вярвам ви, но аз си имам нареждания, или ще ми кажете за какво става дума, или няма да придвижа въпроса, Поверително е, Поверителните неща не се казват по телефона, по-добре да дойдете лично, Не мога да изляза от къщи, Искате да кажете, че сте болен, Да, болен съм, каза слепият след известно колебание, В такъв случай трябва да повикате лекар, истински лекар, отвърна чиновникът и очарован от собственото си чувство за хумор, затвори.
Нахалството зашлеви лекаря като шамар. Едва след няколко минути се успокои достатъчно, за да разкаже на жена си колко грубо са се отнесли с него. После сякаш току-що откриваше нещо, което беше длъжен да знае отдавна, промърмори с тъга, От такова тесто сме замесени, наполовина безразлични, наполовина лоши. Канеше се да пита нещо, разколебан, но сега разбра, че си губи времето и че единственият начин да достави информацията където трябва по сигурен начин е да говори с началника на болницата, в която работеше, като лекар с лекар, без посредничеството на разни бюрократи, нека после той да се заеме да задвижи проклетата машина. Жена му набра телефона, знаеше наизуст номера на болницата. Лекарят се представи, когато вдигнаха отсреща, после бързо каза, Добре, благодаря, несъмнено телефонистката беше попитала, Как сте, докторе, и точно тогава казваме така, за да не стане ясно, че сме слаби, казваме, Добре, а всъщност умираме, на това народът казва да се въоръжиш със смелост, феномен на вътрешна конверсия, който се наблюдава единствено у човешкия род. Когато началникът дойде на телефона, Е, какво има, лекарят го попита дали е сам, дали няма хора край него, които биха могли да го чуят, от телефонистката нямаше защо да се страхува, имаше си какво друго да прави, вместо да слуша разговори за офталмопатии, нея само гинекологията я интересуваше. Изложението на лекаря беше кратко, но пълно, без заобикалки, без излишни думи, без повторения, беше направено с клинична сухота, която, имайки предвид ситуацията, изненада началника, Ама вие наистина ли сте сляп, попита, Абсолютно сляп, Във всеки случай може да става дума за някакво съвпадение, в действителност може да е нямало заразяване в точния смисъл, Съгласен съм, не е доказано заразяването, но тук не става въпрос само за това, че той е ослепял и аз съм ослепял, всеки поотделно в дома си, без да сме се виждали, човекът дойде сляп в кабинета ми и след няколко часа и аз ослепях, Как можем да открием този мъж, Имам името и адреса му в кабинета си, Ще изпратя някого незабавно, Лекар, Да, разбира се, че колега, Не смятате ли, че би трябвало да уведомим Министерството за това, което става, Засега смятам, че е рано, помислете за паниката сред хората, която би настъпила след такава новина, по дяволите, слепотата не се прихваща, То и смъртта не се прихваща, но въпреки това всички умираме, Добре, останете си вкъщи, докато задвижа нещата, после ще изпратя някого, искам да ви прегледам, Не забравяйте, че съм сляп, защото прегледах един слепец, Не е сигурно, Но поне има добра предпоставка за причина и следствие, Несъмнено, но все пак е прекалено рано да си вадим заключения, два отделни случая нямат статистическо значение, Освен ако в момента вече не сме повече от двама, Разбирам как се чувствате, но трябва да се предпазваме от песимистични мисли, които може да се окажат неоснователни, Благодаря, Отново ще говоря с вас, Дочуване.