След половин час, когато лекарят с помощта на жена си непохватно привършваше с бръсненето, телефонът иззвъня. Пак беше началникът на клиниката, но гласът му беше променен. При нас дойде едно момче, което също е ослепяло внезапно, вижда всичко в бяло, майката казва, че вчера е била със сина си в кабинета ви, Предполагам, че детето има дивергентно кривогледство в лявото око, Да, Няма съмнение, то е, Започвам да се безпокоя, положението наистина е сериозно, Министерството, Да, разбира се, веднага ще говоря с управата на болницата. След три часа, когато лекарят и съпругата му обядваха мълчаливо, докато той търсеше с вилицата малките парченца месо, които тя беше нарязала, телефонът отново иззвъня. Жената отиде да вдигне, но се върна веднага, Трябва да отидеш ти, от министерството е. Помогна му да стане, заведе го до бюрото и му подаде телефона. Разговорът беше кратък. От министерството искаха да узнаят самоличността на пациентите, посетили предния ден кабинета, лекарят отговори, че съответните медицински картони съдържат всички данни за идентификация, име, възраст, семейно положение, професия, адрес, и накрая изяви готовност да придружи човека или хората, които щяха да отидат да ги вземат. От другата страна тонът беше режещ, Няма нужда. Слушалката мина в друга ръка, гласът, който се чу, беше различен, Добър ден, говори министърът, от името на Правителството благодаря за усърдието ви, убеден съм, че благодарение на бързината, с която реагирахте, ще успеем да овладеем и контролираме ситуацията, дотогава бъдете така добър да си останете вкъщи. Последните думи бяха изречени с привидна любезност, но не оставаше никакво място за съмнение, че представляваха заповед. Лекарят отвърна, да, господин министър, но връзката вече беше прекъснала.
След няколко минути отново звънна телефонът. Беше началникът на клиниката, нервен, объркващ думите, Току-що разбрах, че полицията има информация за два случая на внезапна слепота, Полицаи, Не, мъж и жена, него го намерили на улицата, докато крещял, че е сляп, а тя била в хотел, когато ослепяла, май някаква креватна история. Трябва да проверим дали пак не става дума за мои пациенти, знаете ли как се казват, Не ми казаха, От министерството вече се обадиха, ще отидат в кабинета ми да вземат картоните, Ама че сложна ситуация, На мен ли го казвате. Лекарят остави телефона и вдигна ръце към очите си, задържа ги там, сякаш искаше да ги предпази от най-лошото, най-накрая глухо възкликна, Толкова съм уморен, Поспи малко, аз ще те отведа до леглото, каза жена му, Няма смисъл, не бих могъл да заспя, освен това денят не е свършил, още неща има да се случват.