В първоначално установилата се тишина се чу ясният глас на момчето, Искам мама, но думите бяха произнесени безизразно, като механичен автомат за повтаряне, който преди време е започнал едно прекъснато изречение и сега без време го довършва. Лекарят каза, Заповедите, които чухме току-що, не оставят място за съмнение, ние сме изолирани, по-изолирани отколкото някой някога е бил вероятно, и без надежда да излезем оттук, преди да се открие лек за болестта, Аз познавам този глас, каза момичето с тъмните очила, Аз съм лекар, лекар офталмолог, Вие сте лекарят, при когото бях вчера на консултация, това е вашият глас, Да, а вие коя сте, Имах конюнктивит, предполагам, че още си го имам, но сега съм сляпа, съвсем сляпа и вече май няма значение, А това дете с вас, Не е мое, аз нямам деца, Вчера преглеждах едно кривогледо момченце, ти ли беше, попита лекарят, Да, аз, отговорът на момчето излезе с един неприязнен тон, беше на човек, който не обича да се споменава физическият му недъг, и имаше право, защото подобни дефекти, като този и други, дори само като се говори за тях, веднага стават от едва забележими в повече от очевидни. Има ли още някой, когото да познавам, отново попита лекарят, дали случайно не е тук мъжът, който вчера дойде в кабинета ми, придружен от съпругата си, човекът, ослепял внезапно, докато карал кола, Аз съм, отвърна първият сляп, Има ли още някой, кажете кой сте, моля, принудиха ни да живеем заедно, без да знаем за колко време, затова е наложително да се познаваме. Крадецът на колата процеди през зъби, Да, да, сметна, че това е достатъчно, за да потвърди присъствието си, но лекарят настоя, Гласът е на сравнително млад човек, вие не сте възрастният болен, нали, онзи с пердето, Не, докторе, не съм, Как ослепяхте, Вървях по улицата, И какво още, Нищо повече, вървях по улицата и ослепях. Лекарят отваряше уста да попита дали и неговата слепота е бяла, но млъкна, за какво, с какво щеше да помогне, какъвто и да беше отговорът, бяла или черна е слепотата, нямаше да излязат оттам. Протегна колебливо ръка към жена си и срещна нейната по пътя. Тя го целуна по лицето, никой друг не можеше да види това сбръчкано чело, посърналите устни, мъртвите очи, като от стъкло, стряскащи, защото сякаш виждаха, а те нищо не виждаха, И моят ред ще дойде, помисли, кога, може би точно в този момент, без да имам време да довърша това, което си казвам, когато и да е, като тях, а може и да се събудя сляпа, ще ослепея, като затворя очи, за да спя, мислейки, че само съм задрямала.
Погледна четиримата слепи, бяха седнали на леглата, в краката им стоеше малкото багаж, който бяха успели да вземат със себе си, момчето с училищната раница, останалите с куфари, малки, сякаш бяха дошли да прекарат края на седмицата. Момичето с тъмните очила тихо разговаряше с детето, в редицата от другата страна, близо един до друг, разделени само от едно празно легло, седяха първият ослепял и крадецът на колата, бяха един срещу друг, без да го знаят. Лекарят каза, Всички чухме заповедите, каквото и да стане, едно нещо знаем, никой няма да дойде да помогне, затова би било добре да започнем вече да се организираме, защото не след дълго тази стая ще се напълни с хора, тази и другите, Откъде знаете, че има и други стаи, попита момичето, Пообиколихме малко, преди да дойдем тук, тази беше най-близо до входната врата, обясни жената на лекаря, докато го стискаше за ръката, за да го накара да внимава. Момичето каза, Най-добре би било, докторе, вие да станете отговорник, нали сте лекар, За какво служи един лекар без очи и без лекарства, Все пак има авторитет. Жената на лекаря се усмихна, Смятам, че трябва да приемеш, ако и останалите са съгласни, разбира се, Не смятам, че е добра идея, Защо, Засега тук сме само шестимата, но утре ще сме повече, ще идват хора всеки ден, би било като да заложим на невъзможното, ако смятаме, че ще са готови да приемат власт, която не са си избрали сами и която отгоре на всичкото няма какво да им даде в замяна на послушанието, но всичко това, ако предположим, че все пак признаят една власт и едно правило, В такъв случай ще ни е трудно да живеем тук, Ще имаме късмет, ако просто ни бъде трудно. Момичето с тъмните очила каза, Намеренията ми бяха добри, но в действителност имате право, докторе, всеки ще тегли към себе си.