Бяха съгласни, както жените, така и мъжете, когато стигнаха до тоалетните, че детето трябва първо да се облекчи, но накрая мъжете влязоха заедно, без да правят разлика по отношение на това, на кого колко му е спешно или на каква възраст е, писоарът беше общ, на такова място така и трябваше да бъде, общи бяха и клозетите. Жените останаха на вратата, твърди се, че повече умеят да стискат, но всичко си има предели, след малко жената на лекаря предложи, Може би има и други тоалетни, но момичето с тъмните очила каза, Аз мога да чакам, Аз също, каза другата, после настана тишина, а после започнаха да си приказват, Как ослепяхте, Като всички, внезапно престанах да виждам, Вкъщи ли си бяхте, Не, Значи като излязохте от кабинета на мъжа ми, Горе-долу, Какво значи горе-долу, Че не беше веднага след това, Усетихте ли някаква болка, Не съм усетила болка, като отворих очи, вече не виждах, Аз не, Какво не, Не бях със затворени очи, ослепях в мига, в който мъжът ми влезе в линейката, Имал е късмет, Кой, Мъжът ви, така ще можете да сте заедно, В такъв случай и аз съм извадила късмет, Да, Вие омъжена ли сте, Не, не съм и смятам, че занапред никой няма да ме вземе, Но тази слепота е толкова ненормална, толкова отвъд познатото на науката, че не може да продължи вечно, Ами ако останем така за остатъка от дните си, Ние, Всички, Би било ужасно, цял свят от слепци, Дори не искам да си го представям.
Кривогледото момче излезе първо от тоалетната, дори нямаше нужда да влиза. Беше навило панталоните си до колената и беше събуло чорапите си. Каза, вече съм тук, ръката на момичето с тъмните очила се протегна по посока на гласа, не уцели от първия път, нито от втория, на третия път намери колебливата ръка на момчето. След малко се показа лекарят, веднага след това и първият ослепял, единият от двамата попита, Къде сте, жената на лекаря вече държеше мъжа си за едната ръка, другата му ръка беше докосната и после сграбчена от момичето с тъмните очила. За няколко секунди никой не държеше първия ослепял, после някой постави ръка на рамото му. Всички ли сме тук, попита жената на лекаря, Онзи с крака остана да задоволява друга своя нужда, отвърна съпругът й. Тогава момичето с тъмните очила каза, Може би има и други тоалетни, вече започвам да не издържам, извинете, Хайде да потърсим, каза жената на лекаря и се отдалечиха, хванати за ръка. След десет минути се върнаха, бяха открили лекарски кабинет със санитарен възел. Крадецът вече беше излязъл от тоалетната, оплакваше се от студа и от болки в крака. Възстановиха колоната в същия ред, в който бяха дошли, и с по-малко усилия от преди и без никакъв инцидент се върнаха в стаята. Сръчно, без да е очевидно, жената на лекаря им помогна да стигнат до леглата, където се бяха настанили. Още отвън тя им каза, сякаш вече беше ясно за всички, че най-лесният начин всеки да намери своето място е, като преброят леглата от входа, Нашите, каза, са последните от дясната страна, деветнадесет и двадесет. Пръв по пътеката тръгна крадецът. Беше почти гол, имаше тръпки, искаше да облекчи болката в крака си, достатъчно причини, за да го пуснат напред. Вървеше от легло на легло, като опипваше пода отдолу в търсене на куфара си, а когато го разпозна, се провикна, Ето го, и добави, Четиринадесет, От коя страна, попита жената на лекаря, Отляво, отвърна, отново леко изненадан, сякаш тя трябваше да го знае, без да й се налага да пита. Следващият беше първият ослепял. Знаеше, че неговото легло е второто от това на крадеца, от същата страна. Вече не се страхуваше да спи близо до него, кракът му беше в такова окаяно състояние, ако се съди по оплакванията и въздишките, оня едва мърдаше. Когато стигна, каза, Шестнадесет, ляво, и си легна с дрехите. Тогава момичето с тъмните очила помоли тихичко, Помогнете ни да останем близо до вас, отсреща, от другата страна, там би било добре. Четиримата заедно тръгнаха и бързо се настаниха. След няколко минути кривогледото момче каза, Гладен съм, а момичето с тъмните очила промърмори, Утре, утре ще ядем, сега ще спиш. После отвори куфарчето си и потърси шишенцето, което си беше купила от аптеката. Свали очилата, наклони глава назад и с широко отворени очи, направлявайки едната си ръка с другата, капна от лекарството. Не всички капки попаднаха в очите й, но конюнктивитът, така добре лекуван, скоро щеше да мине.