Тук истинският дом на всеки е мястото, където спи, затова не бива да се учудваме, че първата работа на новодошлите беше да си изберат легло, така както бяха направили в другата стая, когато още имаха очи и виждаха. В случая с жената на първия ослепял нямаше никакво съмнение, нейното естествено място беше до мъжа й, на легло седемнадесет, оставяйки легло номер осемнадесет, като едно празно пространство, да я отделя от момичето с тъмните очила. Също така не е изненадващо, че всички се опитваха да са близо един до друг, доколкото е възможно, имаха много общи неща, някои вече са известни, но други точно сега ще да се разкрият, например помощник-фармацевтът продаде капките за очи на момичето с тъмните очила, в таксито на шофьора се беше возил първият ослепял, за да отиде на лекар, този, който се обяви за полицай, беше заварил слепия крадец да плаче като дете, което се е загубило, камериерката беше първият човек, влязъл в стаята, когато момичето с тъмните очила беше започнало да крещи. Ала сигурно е, че не всички съвпадения ще станат явни и известни, било от липсата на повод, било защото дори не биха могли да си представят, че могат да съществуват, било заради елементарното чувство на такт и дискретност. Камериерката от хотела дори не би могла да си представи, че тук се намира жената, която беше видяла гола, за помощник-фармацевта се знае, че е обслужил и други клиенти с тъмни очила, които са си купили капки за очи, на полицая никой не би издал неблагоразумно, че при тях се намира човек, откраднал автомобил, шофьорът би се заклел, че в последните дни не е возил нито един слепец в таксито си. Естествено, първият ослепял вече каза на жена си тихичко, че един от интернираните е мръсникът, откраднал колата му, Представи си какво съвпадение, но тъй като междувременно беше узнал, че нещастникът е зле заради раната на крака, прояви благоволението да добави, Стига му това наказание. А тя заради огромната тъга, че е сляпа, и заради огромната радост, че отново е намерила съпруга си, радостта и тъгата могат да вървят заедно, не са като водата и олиото, дори не се сети какво беше казала преди два дни, че би дала една година от живота си, за да ослепее гадината, честна дума. И ако все пак сянката на гнева продължаваше да смущава духа й, със сигурност се разнесе, когато раненият простена жаловито, Докторе, моля ви, помогнете ми. Като позволи на жена си да го заведе дотам, лекарят внимателно опипа краищата на раната, нищо повече не можеше да направи, дори нямаше нужда да я измие, инфекцията можеше да се дължи както на дълбоко проникналото при ритника токче на обувка, която е била в контакт с улиците и с пода на помещенията, така и на патогенните микроорганизми, които най-вероятно вирееха в застоялата вода, излязла от старите и повредени тръби на водопровода. Момичето с тъмните очила, което беше станало, когато чу стона, дойде бавно, броейки леглата. Наведе се напред и протегна ръка, която докосна лицето на жената на лекаря, после достигайки, и тя не разбра как, до ръката на ранения, която гореше, каза със съжаление, Моля за извинение, вината беше изцяло моя, нямаше нужда да постъпвам така, Оставете, отвърна мъжът, случва се в живота, аз също не биваше да правя каквото направих.
Почти заглушавайки последните думи, се включи гласът на високоговорителя, Внимание, внимание, съобщаваме ви, че храната е оставена на входа, също и продуктите за хигиена и почистващите препарати, първо ще излязат слепите да ги вземат, крилото на заразените ще бъде информирано, когато дойде неговият ред, внимание, внимание, храната е оставена на входа, първо да излязат слепите, слепите първо. Объркан от треската, раненият не разбра всички думи, реши, че им казват да излязат, че карантината е свършила, затова се опита да стане, но жената на лекаря го спря, Къде отивате, Не чухте ли, попита той, казаха слепите да излизат, Да, но за да си вземем храната. Раненият каза, О, отчаяно и отново усети как болката преобръща плътта му. Лекарят каза, Останете тук, аз ще отида, Ще дойда с теб, каза жена му. Когато тъкмо бяха на изхода на стаята, един от новодошлите от другото крило попита, Кой е този, отговорът дойде от първия ослепял, Лекар е, очен лекар, Това е едно от най-страхотните неща, които съм чувал през живота си, каза шофьорът, точно това ли трябваше да ни се падне от лотарията, единственият лекар, който за нищо няма да ни послужи, Също така ни се падна от лотарията шофьор, който няма да ни закара никъде, отвърна саркастично момичето с тъмните очила.