Кутията с храната се намираше в атриума. Лекарят помоли жена си, Заведи ме до входа, За какво, Ще им кажа, че имаме човек с тежка инфекция, а нямаме лекарства, Спомни си предупреждението, Да, но може би при конкретен случай, Съмнявам се, Аз също, но наш дълг е да опитаме. На външната площадка дневната светлина замая жената на лекаря, но не защото бе прекалено силна, на небето имаше тъмни облаци, може би се канеше да вали, Толкова бързо отвикнах от светлината, помисли. В същия миг един войник се развика по тях от портата, Стой, върнете се назад веднага, имам заповед да стрелям, и веднага със същия тон и с насочено оръжие, Сержант, тук едни типове искат да излязат, Не искаме да излезем, отрече лекарят, Съветът ми е наистина да не искате, каза сержантът, докато приближаваше, и показвайки се през решетките на портала, попита, Какво става, Един човек се рани в крака и сега има изявена инфекция, спешно имаме нужда от антибиотици и други лекарства, Заповедите, които имам, са съвсем ясни, да излиза няма право никой, да влиза, само храната, Ако инфекцията се задълбочи, което ще се случи със сигурност, случаят бързо може да стане фатален, Това не ме засяга, Тогава съобщете на висшестоящите си, Ей, слепия, аз на теб ще ти съобщя нещо, или ти и тая ще се върнете незабавно откъдето сте дошли, или ще ви гръмна, Хайде, каза жената, няма какво да се прави, те нямат вина, страх ги е и изпълняват заповеди, Не искам да повярвам, че всичко това се случва, то е против всички човешки закони, По-добре е да повярваш, защото никога не си бил изправен пред по-очевидна истина, Още ли сте тук, извика сержантът, ще преброя до три, ако на три не сте изчезнали от погледа ми, можете да сте сигурни, че няма да успеете да влезете, еднооо, двеее, триии, хайде готово, бяха благословени думи и за войниците, Дори и да ставаше дума за брат ми, не обясни за кого се отнася, дали за мъжа, който беше дошъл да иска лекарства, или за другия с инфектирания крак. Вътре раненият пожела да узнае дали ще разрешат да се внесат лекарства, Откъде знаете, че съм ходил да искам лекарства, попита лекарят, Така реших, вие сте лекар, Съжалявам, Това ще рече, че няма да има лекарства, Да, О, добре.
Храната беше точно изчислена за петима. Имаше шишета с мляко и бисквити, но оня, който беше изчислил порциите, беше забравил да сложи чаши, чинии също нямаше, нямаше и прибори, навярно щяха да дойдат с обяда. Жената на лекаря даде на ранения да пие, но той повърна. Шофьорът започна да протестира, не обичаше мляко и искаше да узнае дали няма кафе. Някои, след като закусиха, си легнаха обратно, първият ослепял заведе жена си да я разведе из мястото, единствено те излязоха от стаята. Помощник-фармацевтът пожела да говори с лекаря, искаше да разбере дали лекарят вече има някакво изградено мнение за болестта, Не мисля, че можем в прекия смисъл да я наричаме болест, започна да уточнява лекарят, и после, опростявайки го доста, обобщи каквото беше прочел в учебниците, преди да ослепее. Няколко легла по-натам, шофьорът слушаше внимателно и когато лекарят завърши своето обяснение, каза оттам, Бас държа, че са се запушили каналите, които вървят от очите към мозъка, Дрън-дрън, промърмори възмутено помощник-фармацевтът, Кой знае, лекарят се усмихна, без да иска, в действителност очите са просто лещи, някои от които обективни, мозъкът е този, който вижда, така както и образът се появява на лентата, а ако каналите са запушени, както каза господинът, То е същото като карбуратора, ако бензинът не може да стигне дотам, моторът не работи и колата не върви, Нищо по-просто от това, както виждате, каза лекарят на помощник-фармацевта. А още колко време мислите, че ще останем тук, докторе, попита камериерката, Поне докато сме слепи, А това колко време ще е, Честно казано, не мисля, че някой знае, А дали е нещо временно, или ще е така завинаги, Какво не бих дал да го знам. Камериерката въздъхна и след малко каза, Аз също така бих искала да разбера какво стана с онова момиче, Кое момиче, попита помощник-фармацевтът, Онова от хотела, много ме впечатли, насред стаята, гола както е дошла на света, само с едни тъмни очила, крещеше, че е сляпа, най-вероятно тя ме е заразила със слепота. Жената на лекаря погледна и видя, че момичето бавно сваля очилата си, прикривайки движението, после ги пъхна под възглавницата, докато питаше кривогледото момче, Искаш ли още една бисквита. За първи път, откакто беше влязла тук, жената на лекаря се почувства сякаш гледа през микроскоп и наблюдава поведението на същества, които дори не можеха да заподозрат, че присъства, това й се стори недостойно и неприлично, Нямам право да гледам хората, щом те не могат да гледат мен, помисли. С разтреперана ръка момичето си слагаше от капките. Така винаги можеше да каже, че това, което се стича от очите й, не са сълзи.