Сливане

Чарлс Шефилд Сливане

На Ан, Кит, Роуз и Торий, Мери Q. и тайфата от Сан Диего, която ме накара да се променя.

Завръщането на Cтроителите

ТОВА МЯСТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ДВА ДОКА!

— Бъдещето не изглежда много обещаващо — Ребка посочи навън. — Парадокс се свива.

Лиси го погледна с недоверие.

— Как е възможно? Винаги е бил със същите размери.

— Сигурно. И никога по-рано не е спирал нищо да го напусне, както стори с нас — Ребка вдигна рамене. — Парадокс се променя… и то бързо. Сама се уверете.

— Не само Парадокс — каза Е. К. Тали. — Всички артефакти се променят. Това показва, че Строителите най-после са постигнали целта си.

— И каква е целта им? — попита Катерина.

— За нещастие нямам представа — отговори хуманоидът.

— За нас няма голямо значение каква е целта им — каза Лиси, която се беше върнала, след като сама се беше уверила. — Ако Парадокс продължава да се свива, той ще ни направи на пихтия. Тъй като вече се е свил до два километра…

— Два километра! — Ребка скочи. — Не може да бъде. Преди по-малко от час беше пет.

— „Сам се уверете“, ако ми позволите да ви цитирам.

Всички се втурнаха към входа.

Мади Трийл стигна първа.

— Адски вярно е, че изглежда по-близо.

— Външната граница на Парадокс наистина се свива — каза Е. К. За една милисекунда той беше извършил нужните изчисления. — Ако допуснем, че промяната продължи със сегашната скорост за дванайсет минути и седемнайсет секунди, радиусът на Парадокс ще стане нула.

— Ще се свие до нула?! — възкликна Катерина.

— Е. К. Тали изразява по-деликатно онова, което Лиси нарече „ще ни направи на пихтия“ — каза Ребка. — Остават ни само дванайсет минути.

Въведение

Разширяващата се наследена вселена

Когато Айнщайн през 1915 година публикува в окончателна форма уравненията на общата теория на относителността, той ги използва за изучаване на цялата Вселена. Скоро той открива нещо изненадващо и смущаващо. Според тях никоя материална Вселена не остава неподвижна. Тя или се разширява, или се свива.

За да преодолее този проблем, Айнщайн въвежда в своите уравнения един член, който нарича „космологическа константа“. Десет години по-късно е открито, че Вселената наистина не стои неподвижна. Далечните галактики се отдалечават. Вселената се разширява. Тогава Айнщайн пише, че въвеждането на космологическата константа е най-голямата грешка в живота му. Без нея е можел да предскаже разширяването на Вселената много преди то да бъде измерено, но е проиграл шанса си. Веднъж въведена, за да ограничи разширяването на Вселената, космологическата константа се превърна в чудовище, което е трудно да бъде убито… Тя съществува и до днес.

Това не накърнява репутацията на Айнщайн. Той ще бъде почитан, докато има хора, които се занимават с физика. Всеки писател обаче, който описва Вселената, се натъква на един и същ проблем — вселената на въображението иска да се разширява и прави това в няколко различни посоки. Това разширение може да достигне дотам, докъдето се простира фантазията на автора, без да е необходимо той да го контролира.

Наследената Вселена започна с едно просто наблюдение — във физиката няма теория, която да казва, че един обект не може да изчезне от време-пространството1 в една точка и мигновено да не се появи в друга. Квантовата теория подкрепя тази гледна точка. Елементарните частици2 непрекъснато изчезват от едно място и се появяват на друго, без някой да може да обясни как се извършва този преход. Теорията на относителността изключва ускоряването на един предмет до или над скоростта на светлината, както и изпращането на сигнали през обикновеното пространство със свръхсветлинна скорост. Но мигновеното изчезване и появяване отново на друго място не се изключва.

Така че да допуснем, че структурата на време-пространството е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед, и някои места могат да бъдат достигнати от други точки без пътуване в общоприетия смисъл на думата. Вие можете да наречете тези специални места космически канали3 или времепространствени сингулярности4. Аз ги наричам възли на мрежата Боуз.

Тази идея има едно очевидно следствие — междузвездните пътувания стават много по-лесни. Вселената, или най-малко леснодостъпната Вселена, силно се разширява.

Има и две други не толкова очевидни следствия. Ако само определени места могат да бъдат възли на мрежата Боуз, идеите, вложени в научната фантастика за междузвездните пътувания, трябва да се променят.

1

Четириизмерно пространство — математическа абстракция, която има три измерения от Евклидовото пространство и времето като четвърто. — Б.пр.

2

Най-малките частици, от които е изградена материята. — Б.пр.

3

Wormholes (англ.) — според английския физик Стивън Хокинг това са черните дупки, които водят към други вселени. — Б.пр.

4

Singularity (англ.) — неопределен по размери космически обект с безкрайна плътност. — Б.пр.