— Аз можах да приема тази идея концептуално, но имах един голям проблем. Ние говорим за „бъдещето“, сякаш то е нещо добре дефинирано. Но то не е. Бъдещето е потенциал, то може да има много форми. В зависимост от това какво правим… и какво са правили Строителите… са възможни много различни състояния на бъдещето на Спиралния ръкав. И накрая разбрах. Строителите виждат… и илюстрират за нас… тези потенциали. Това показват полиглифите. Различни стени, различно потенциално бъдеще. И от всички тези възможности само една позволява стабилен растеж и непрекъсната цивилизация. Онази, при която Спиралният ръкав е населен и в него господстват много видове. И Строителите с помощта на оставените много отдавна артефакти са създали възможност за това бъдеще.
Мъчейки се да изкаже аргументите си по-ясно, Дариа почти не виждаше околните. Умът й беше изпълнен с изображения на Строители, извършващи действия в миналото и настоящето, след това взиращи се далеч напред да наблюдават разместванията и промените на неясните картини от бъдещето. Те не можеха да гарантират едно бъдеще, те можеха само да повишат шансовете за него. Как изглеждаха тези възможности за странните сетива на Строителите? Избледняваха ли или се засилваха алтернативите при извършване на различни действия и смятаха ли, че това ще промени бъдещето? Колко подробно можеха да виждат бъдещето? Появяването и изчезването на един вид, да, но виждаха ли по-малките детайли като например икономическа мощ и влияние?
Някой нетърпеливо я хвана за ръката. Тя погледна, предполагайки че е Куинтъс Блум. Вместо него видя Ханс Ребка. Самият Блум си проправяше път, блъскайки другите в каютата.
Дариа насочи раздразнението си към Ребка.
— Какво нахалство! Аз говорех на него!
— Не — той я задърпа, влачейки я след другите. — Вие само си мислехте, че говорите на него. През последните тридесет секунди не говорехте на никого. Когато започнете тази тема, вие ставате толкова зле, колкото и той. Хайде. Трябва да намерим начин да излезем от тук. Всичко се разпада. Можете да ни разкажете всичко за Строителите друг път… ако имаме късмет.
Глава 25
Беше като при публичен диспут в момента, когато чувстваш, че сцената изчезва под краката ти. Дариа беше настроена за словесен дуел до смърт с Куинтъс Блум. Тя нямаше никакви илюзии. Борбата обаче съвсем не беше завършена. Но сега без предупреждение и Блум, и публиката си бяха тръгнали.
За първи път от много минути Дариа погледна екраните и разбра защо. Лабиринт ставаше неузнаваем. Стените се сриваха. Можеше да вижда направо през тях и да наблюдава като през тюлена завеса цялата винтова структура чак до най-закътаната, най-вътрешната зала.
И формата на Лабиринт се променяше. Имаше само една спирала, не трийсет и седем. Една голяма навита тръба пълна с нови неща.
Вихрите бяха изчезнали, оставяйки на свое място орда новопристигнали. Спиралният ръкав разкриваше своето разнообразие…
… кораби от Четвъртия съюз с най-нова конструкция наред с тежкия корпус на легендарния орбитален форт „Танталас“. Гофрираната повърхност на форта бъкаше от хиляда идентични съдове като дванадесетокраки метални паяци. Нищо в днешния Спирален ръкав не наподобяваше ни най-малко на тях. Зад форта имаше транспортен съд за хименоптски роби, до него диск и тънка спица на един оригинален балансиран двигател „Макандрю“. Повечето от корабите в разнообразната флотилия се движеха бавно в една посока — към външната стена на Лабиринт.
… преобръщащи се в открития Космос медузи, Торвил Анфракти в миниатюра, лобове с цвят на дъга блестящи като осветено от слънчева светлина масло, разлято във вода.
… всички същества и познати, и странни, със или без скафандри в пространството, мъртви или живи, свежи или мумифицирани. Някои от съществата без скафандри скачаха леко през пространството от кораб на кораб. Други бяха без крака, без очи. Далеч от техните домове в дълбоки океани или на гигантски планети, те се гърчеха безпомощно в бездната. Вътрешността на Лабиринт можеше да поддържа живот, макар да беше странно, че всичко можеше да диша един и същ въздух. Но как бяха пренесени всички тези гиганти във вътрешността на артефакта?
През цялата маса се движеха, насочваха и направляваха хиляди миниатюрни фейджи, малки, твърди с дванайсет стени не по-големи от ръката на Дариа. Те проявяваха всички признаци на интелигентно поведение.
Дариа си припомни обичайната мъдрост на Четвъртия съюз. Интелигентност в органична структура не е възможна под определена минимална маса. Тази минимална маса с много надвишаваше размера на мини фейджите.