Означаваше ли това, че те бяха дистанционно контролирани или бяха построени от неорганични компоненти? Или може би крайната големина във време беше повече от достатъчна да компенсира малките размери в пространство? Онова, което Дариа можеше да види, може би не беше цял строител, а само плоска проекция на него, малък отрязък, разбираем в смисъл на онова, което хората описваха като „настояще“. Може би за интелигентността важен параметър е целият обем пространство-време. От гледна точка на Строителите хората и другите извънземни с техните малки размери на тялото в пространството, умножени по пренебрежимо малка част от време на съществуване, сигурно заемат безкрайно малък регион от време-пространство. Такъв малък обем пространство-време, биха могли да възразят Строителите, не позволява развитие на интелигентност.
Мини фейджите се стрелкаха енергично напред-назад. Но не това предизвика вълнението сред намиращите се в „Мизантроп“. Дариа се обърна и видя, за първи път, тъмната фигура, висяща зад прозрачните външни стени на Лабиринт.
Нов вихър. И не само един. Цялото пространство от едната страна на Лабиринт беше заето от комплекс от вихри, по-голям от самия артефакт. Той бавно се издуваше. Или нарастваше по размери, или Лабиринт непрекъснато се приближаваше към него. Което и от двете да беше вярно, крайният резултат щеше да е един и същ — Лабиринт щеше да бъде погълнат.
Ребка още дърпаше Дариа за ръка по посока на люка. Тя се съпротивляваше.
— Защо не останем с тях? Те се готвят да напуснат Лабиринт — тя посочи Катерина Трийл, облечена със скафандър, седнала пред пулта за управление на кораба. Шумът беше прекалено голям, за да се чуе какво викаха те.
— Кой? — Ребка също трябваше да вика наведен близо до шлема на Дариа. Дълбок, гърмящ шум като биене на гигантска камбана изпълни каютата. Идваше някъде извън „Мизантроп“. — Кой може да остане тук? Вие, аз, Тали? Ами Ненда или Атвар Х’сиал, или другите извънземни. Ами Глена или Куинтъс Блум? На този кораб няма място за всички.
— Моят кораб! — Дариа усети, че крещи. — Можем да използваме моя кораб… „Майозоутис“.
— Можете ли да се обзаложите, че ще го намерим сред цялата онази бъркотия там? — Ребка посочи жужащия хаос зад люка. — На „Майозоутис“ няма достатъчно място дори ако сте сигурна, че можете да ни заведете на него. И корабът на Ненда не може да лети със свръхсветлинна скорост.
— Тогава какво мислите?
— Същото, както и всички други — бяха достигнали до люка и се мъчеха да минат през него, Ребка все още държеше здраво Дариа за ръката. Той посочи периферията на Лабиринт встрани от чудовищния вихър. Сега корабите от вътрешността висяха в пространството — странна разнородна флота, която по някакъв начин беше минала през външната стена на Лабиринт.
— Всички кораби са без екипаж, който да ги направлява. Ще изберем кораб, с който знаем как да летим… Такъв с Боуз двигател.
— Когато дойдохме на Лабиринт, онези кораби ги нямаше!
— Нямаше и много други неща. Сега са дошли.
— Ханс — тя спря и освободи ръката си. — Не разбираш ли, това доказва, че съм права. Строителите са тук, сега… и ни помагат. Искат живите интелигентни същества да избягат, преди Лабиринт напълно да изчезне. Затова изваждат навън готови за използване кораби.
— Някой премества корабите, но това не доказва, че си права. Може би Строителите се грижат всеки, който иска да напусне Лабиринт да има тази възможност. Може би той е прав и ние се отправяме към бъдещето… Заедно с всички, които са на Лабиринт.
Ребка посочи високата фигура на Куинтъс Блум, плуваща сред стълпотворението хора и извънземни. Двамата тентреданци бяха изчезнали, но повечето други от „Мизантроп“ се въртяха около Блум, сякаш бяха привлечени към него от някаква странна гравитация. Дариа потърси с поглед Луис Ненда и отначало не можа да го открие. После видя една фигура в тъмен скафандър да лети към тях от „Гравитас“, който беше започнал да дрейфира към външната стена на Лабиринт. До Ненда имаше сикропеанка. Те дърпаха зад себе си едно гигантско същество с пипала, напъхано плътно в неудобен импровизиран скафандър. Зардалу. Ненда и Атвар Х’сиал бяха рискували живота си, и когато целият Лабиринт около тях се разпадаше, бяха отишли обратно до другия кораб, за да спасят зардалу? Дариа не можеше да повярва, но нямаше време да стои и да се чуди.