Когато срещна стената, Дариа почувства леко вълнение. Само това беше останало от конструкцията, която някога изглеждаше така неразрушима и непроницаема. Щяха ли самите кораби да запазят достатъчно дълго формата си, за да бъдат полезни? Тя забърза след Е. К. Тали. Люковете на „Салвейшън“ бяха отворени. Другите вече бяха на борда. Когато се приближи, Луис Ненда се пресегна, без усилие издърпа Дариа вътре и с едно движение на мургавата си ръка затвори люка. Ханс Ребка беше на пилотската седалка и разглеждаше непознатия пулт. Той се обърна да погледне през рамо към люка и видя, че Дариа най-после е пристигнала. Тревогата изчезна от лицето му и той отново се съсредоточи върху стартовите команди. Още пет секунди и двигателите на кораба щяха да оживеят.
Не беше преждевременно. Самият Лабиринт тръгваше. Екраните на „Салвейшън“ показваха променяща се форма — удължаване, протягане към устието на вихъра. Стените бяха започнали да светят с вътрешна светлина — реагираха на натиска върху тях. Структурата се въртеше все по-бързо и по-бързо.
— Дръжте се — Ребка включваше двигателите. — Ще бъде доста бурно.
Силата на вихъра достигна до кораба. Тя сякаш погълна Лабиринт, който продължаваше да свети до последно. Дариа почувства върху тялото си болезнена нова сила, която се прибави към натоварването от тягата на двигателите на „Салвейшън“.
Комбинираното ускорение нарасна. Моментът се проточи. Лабиринт се въртеше… усукваше… извиваше. Той се деформира, докато се превърна в дълга тънка спирала, която се изтегляше като нишка от разтопено стъкло. Зад него вихърът пулсираше от енергия. Издут и треперещ, докато поглъщаше Лабиринт, той сграбчи кораба. Разтягащите сили върху тялото на Дариа се засилиха, разместиха, промениха посоката.
И после в един миг болката изчезна. „Салвейшън“ се устреми свободен напред в открития Космос. Зад него вихърът започна да се свива и смалява. През него се виждаха слаби светлини на звезди. После звездите засветиха по-ярко.
— Сега идва истинското изпитание — Ребка отвори шлема си и си пое дълбоко дъх. Той усещаше колко е нервен, макар никой друг да не го забелязваше. Но какво, по дяволите, е това?
Ребка търсеше в базата данни на кораба инструкции за свръхсветлинна скорост и на екрана се появи едно непоискано послание.
Които и да сте вие, можете да запазите това. Аз и Чинадол решихме да опитаме нещо различно. Тя ми каза, че нейното име, Пас-Фарда, на персийски език от старата Земя, означава другиден. Ние се надяваме. Нека Великият галактически търговски вятър винаги ви бъде попътен.
Капитан Алонсо Уилбърфорс Слоун (пенсиониран).
— Две стари загадки са обяснени. До известна степен — Ханс четеше свръхсветлинния протокол. — Вие може би искате да се заемете с това, Дариа. Аз ще премина на свръхсветлинна скорост и се надявам да намеря точка Боуз. Ако тя работи, ще сме на път за дома.
Дариа се облегна назад и затвори очи. А ако не работи? Ако мрежата Боуз също е изчезнала?
Трябваше да работи. Щеше да е твърде нелепо човек да премине през всичко това и да открие, че ще трябва да пътува с подсветлинна скорост и да прекара останалата част от живота си в открития Космос или на света Джером.
Дариа се закле, ако успеят да достигнат безопасно до дома, да се върне на света Джером. Тя лично ще се погрижи там да се издигне статуя в чест на най-изтъкнатия учен на планетата. Куинтъс Блум със сигурност го заслужаваше… Дори и бъдещите поколения ще знаят за какво.
Да, щяха да знаят. Дариа щеше да се погрижи да го научат. Тя трябва да напише цялата история на Строителите — от откриването на първия артефакт — Кокун, до изчезването на последния — Лабиринт, заедно с неговите загадъчни изображения и загатнатите в тях предупреждения. Тя ще представи всяка предложена теория, отнасяща се до природата на Строителите… Включително и собствените си идеи и, разбира се, тези на Куинтъс Блум. Тя щеше да документира оставеното от Строителите наследство, каквото и да са те, за останалата част от Вселената.
И ако след хиляда години или пет хиляди години хората мислят за това наследство дори като за малка епична одисея, би било задоволително. Фактите се забравят, но митовете и легендите остават. Помислете за Омир. Днес почти не се знаят имената на владетелите от онези времена, но неговите епични творби се помнят. Крал Канут16 се опита да задържи приливната вълна, но кой си спомня за царувалите преди или след него?
Легендата за Строителите.
Когато въздухът в каютата засвети в синьо, Дариа се усмихна на себе си. „Салвейшън“ преминаваше на свръхсветлинна скорост.