— Защо?
— Това е големият въпрос. Това трябва да разбера. Сякаш хората, които са в правителството на Фемъс съркъл, желаят животът на себеподобните им да е кратък, неизживян. Те имат голяма власт в това отношение. Но аз ще променя нещата.
— Как?
— Не преставаш да задаваш въпроси, на които бих желал да мога да отговоря. Нямам представа как. Но ще го направя или ще умра, опитвайки се да го направя. Съжалявам, Дариа. Ще ми простиш ли?
— Да ти простя? За какво? За това че сте разумен и храбър? Няма нищо за прощаване. Гордея се с теб, Ханс.
— Но това означава, че ние няма да…
Тя се наведе и нежно го целуна по устните.
— Винаги, когато имаме възможност, ще се виждаме, но ще работим отделно и ще живеем отделно живота си. Така ли?
— Това е една от причините да се чувствам толкова зле. Да ти говоря по този начин точно когато твоят труд е унищожен.
— Унищожен? — смехът й никак не приличаше на смеха на жена с разбито сърце. — Ханс, пред себе си имам най-добрите и най-плодотворните резултати, които един изследовател би могъл да желае. Преди да започне всичко това, аз бях щастлива да изучавам същества, които смятах, че са напуснали Спиралния ръкав най-малко преди три милиона години. Сега имам цялото си предишно знание плюс много нова информация, на което никога не съм се надявала. А и със заминаването на Куинтъс Блум, аз съм единствената личност в целия Спирален ръкав, която притежава тази информация. Не разбирате ли, че е мой дълг да извърша едно окончателно, категорично изследване на Строителите? Ще включа дори теорията на Блум, макар да знам, че тя не може да е вярна.
— Как можеш да си сигурна в това?
— И ти ще си сигурен, ако помислиш по този въпрос. Защото познавате Куинтъс. Ако той е в бъдещето и те могат да пътуват във времето, негов приоритет ще е едно действие. Какво е то?
Ханс се намръщи.
— Да изпрати съобщение. Да докаже на всички, че теориите му са верни.
— Точно така. И ще го направи по начин да не може да остане незабелязано. Той няма да използва кодирани полиглифи, няма да го скрие в някой артефакт. И тъй като не го направи, той не може да е прав. Но все пак аз ще го включа в докладите си заедно с всички други размишления върху Строителите. Виждате ли каква огромна работа ми предстои? Тя ще ми отнеме години и за нея ще имам нужда от библиотека, изчислителни мощности и изследователски инструментариум, които може да ми осигури само Сентинел Гейт. Такова задание не мога да върша при полеви условия. Но аз също ще трябва да пътувам… Фемъс съркъл има артефакти и те са на кръстопътя на два големи вида. Ще те посещавам, сигурно ще те посещавам, където и да си. И ти можеш да ме посещаваш винаги, когато имаш възможност и да оставаш колкото си щеш.
— Ще те посещавам. Но не искам да имаме общ дом. Работата ми ще бъде опасна. Властите на Фемъс съркъл няма да харесат онова, което планирам да направя.
— Те не могат да ме достигнат на Сентинел Гейт.
— Могат, Дариа. Ние не знаем колко ще побеснеят, ако успея.
— Ще поема този риск. Не се страхувам да поемам рискове, вече не. Един ден, когато завърша моята работа, ще дойда на Фемъс съркъл. Тогава заедно ще споделяме опасностите.
— Но не искам деца.
— Хей! Не съм съгласна. Те няма да живеят на Фемъс съркъл, разбира се, ще израснат на Сентинел Гейт.
— И ще станат адски разглезени.
— Да не искаш да кажеш, че аз съм разглезена? Не се притеснявай да ми го кажеш — тя се наведе и погледна в дисплеите. — След пет минути минаваме през последния преход Боуз. Да отидем при предния илюминатор за наблюдение. Да направим някакво планиране — тя погали късата коса на врата му, от което по тялото му преминаха вълни, и отиде напред.
Ханс гледаше уредите, когато по свръхсветлинната комуникационна апаратура се появи ново съобщение. Беше ли това конфликтът, от който се страхуваше? Дариа беше изключителна жена. Свръхинтелигентна. Защото точно както беше предсказала, изчезна още един артефакт. Според бюлетините всички си отиваха.