„Салвейшън“ щеше след малко да извърши последния преход Боуз. Само когато завърши последният скок, той ще се чувства свободен да се присъедини към Дариа. Мрежата Боуз не беше дело на Строителите, както някога се беше страхувал, но нейните възли сигурно се влияеха от присъствието или отсъствието на съседните артефакти на Строителите. Той щеше да е много по-спокоен, ако се увери, че корабът може да лети през останалата част от пътя с подсветлинна скорост.
Още една минута до прехода Боуз. Ханс провери на екраните задната част на кораба и се намръщи. Онова проклето зардалу! Когато се увери, че преходът е извършен, щеше да е много по-спокоен и още по-спокоен, когато среднощно синият кошмар се махне от „Салвейшън“. Луис Ненда твърдеше, че звярът е безопасен, но когато корабът най-напред премина на свръхсветлинна скорост, той беше успял да освободи едното си пипало. Ако вместо да блъска по всичко, което може да достигне, беше използвал тихичко това пипало да се развърже, сега можеше да контролира целия кораб.
„Може би Четвъртия съюз наистина се нуждае от зардалу за изследователски цели“ — помисли си Ханс, когато индикаторът трепна и отбеляза с точност до микросекунда прехода Боуз. Може би щяха да платят огромна награда за него, както твърдяха Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Но трябваше ли те да изберат най-големия и най-подъл екземпляр, който Ребка някога е виждал?
Сега те хранеха звяра с големи късове синтетично месо. Дали не искаха да го угоят? Е, сполука. Ханс провери още веднъж показанията на контролните уреди и се изправи. Той разполагаше с по-продуктивни — и по-приятни — начини да прекара оставащите дни от полета с подсветлинна скорост.
Ненда и Атвар Х’сиал хранеха зардалуто и му говореха. Беше добре, че никой на борда не разбираше разговора.
— Не ми пробутвай това — Ненда използваше крайна форма на езика за разговор между господар и роб. — Видях какво направи само с едно свободно пипало. Потроши всичко в кораба, до което достигна, и сега обвиняват мен и Атвар Х’сиал, задето те взехме на борда. Трябваше да те оставим да изгниеш на Лабиринт. Вземането под контрол и „Салвейшън“ е едно, а отвързването ти така, че да можеш да помогнеш за това, е съвсем друго.
— Господарю!
Земният цефалопод така беше овързан с въжета, че едва можеше да се движи. То извади дългия си виолетов език, подканвайки Ненда да стъпи върху него с ботуша си.
— Можеш да си прибереш това нещо. Отвратително е.
— Да, господарю — дългият четири стъпки език се прибра обратно в тясната вертикална уста. — Господарю, мога да ви помогна да завладеете този кораб. По-рано изгубих контрол над себе си. Затова чупех. Мислех, че ще умра.
— Може би ти наистина си изгубил контрол над себе си… или по-лошо. Хората на Миранда казват, че искат да изследват едно възрастно зардалу. Е, това си ти. Но когато казват „изследват“ те всъщност имат предвид „да извършат дисекция“. Разбери, всичко зависи от онова, което ще им кажа. Ако им кажа, че ти ми принадлежиш и аз искам да те получа обратно, това е едно нещо. Ще останеш цял, ненарязан. Но ако кажа, че не ми принадлежиш и не ме интересува какво ще стане с теб…
— Аз ви принадлежа. Изцяло. Ще бъда ваш покорен роб. Господарю, не ме оставяйте в ръцете на непознати хора. Индивидите от моето люпило и аз научихме урока на Серенити и на Дженезий. Ние знаем, че в сравнение с вашата господарска раса всички други видове на Спиралния ръкав са слаби, жалки, сантиментални идиоти. Хората са най-изобретателните, интелигентните, ужасяващите и жестоките същества в целия Спирален ръкав — големите като чинии небесносини очи видяха как Ненда се намръщи. — И също, разбира се, най-милостивите.
— По-добре е да го повярваш. Всичко, което каза, е така, но спри за минутка. Трябва да говоря с партньора си — Луис се обърна към Атвар Х’сиал.
Сикропеанката следеше разговора посредством феромонен превод. Тя имаше цензурирана версия на последните коментари на зардалу. Преводът на коментара „слаби, жалки, сантиментални идиоти“ беше отложен. Ненда би желал да види как сикропеанката и зардалу се бият петнайсет рунда без ръкавици, но този ден не му беше до това.
— Ат, наистина трябва скоро да вземем няколко решения. Това мекотело тук ще оставим на Миранда, но какво ще правим след това? Ще се опитаме ли да откраднем този кораб? Ще отидем ли на Сентинел Гейт заедно с другите? И ще се върнем ли по-късно на Миранда, когато ще са свършили с всичко това?
— Не, няма да откраднем този кораб. Не, няма да ходим на Сентинел Гейт — емфатичните феромони бяха наситени с подозрение. — Ще бъде ли Дариа Ланг там? Чувствам се сигурна в това. Няма да отидем там. Но да, ще вземем зардалу, след като са го изследвали. Това съответства на големия план.