— Съответства?
— Разбира се. Защо да откраднем този кораб, който има незадоволителни характеристики? Когато доставим зардалу в Миранда, ще имаме много пари.
— Но не и кораб.
— Космодрумът на Миранда предлага най-големия избор от космически съдове в целия Спирален ръкав. Ще можем да си изберем. След това ще си поискаме нашето зардалу. Ако желаете, ще посетим системата Мандъл, да проверим дали вашият кораб „Хев-ит-ол“ не се е появил там. И тогава… ще се върнем на Дженезий.
— Дженезий! Ат, не се обиждай, но май не си с всичкия си. Изгубих цял месец в усилия да се махна от онова място.
— При много различни обстоятелства. Първо Анфракт вече го няма, за да се страхуваме от него. Всички опасности бяха последица от това, че той беше артефакт на Строителите. Същото е вярно за всички проблеми, които имахме при бягството от самия Дженезий. Накрая позволете да ви припомня твърдението на Куинтъс Блум и Дариа Ланг: зардалу заедно с другите видове ще играят важна роля в бъдещето на Спиралния ръкав. И ние, Атвар Х’сиал и Луис Ненда, ще контролираме зардалу! Те вече мислят за себе си като за наши роби. Нека да ви задам един въпрос. Знаете ли някоя друга планета на Спиралния ръкав, която можем да направим напълно наша?
— Няма място, на което бих желал да отида. Вероятно бихме могли да купим Макас почти за нищо, но ти можеш да имаш моя дял. Добре, ще се заема със сделката, както ти искаш. Но не мога да разбера защо продължаваш да намекваш за мен и Дариа Ланг, това е стара история — Ненда се обърна към чакащото зардалу. — Моят приятел се застъпи за теб. Ние ще се погрижим да не пострадаш на Миранда.
— Благодаря ви, господарю — лилавият език се подаде навън.
— Прибери го. Не искам да го виждам.
— Да, господарю.
— И след като те вземем от хората на Миранда, ще те закараме в твоя дом. На Дженезий. Тогава ти ще ни помогнеш да направим планове за връщане в Космоса на всички зардалу. Под наш контрол. Разбираш ли?
— Да, господарю. Ще ви служа вярно. Ако е необходимо, лично ще убия всяко зардалу, което не е съгласно или ви се противопоставя по някакъв начин.
— Браво. Това искам да чуя. Ако наистина си добър, като пристигнем на Миранда, ще ти позволя да се плъзнеш по стълбата на пипалата си и да сащисаш местните. Обещавам ти — Луис се обърна към Атвар Х’сиал. — Добре. Сделката е направена. Остава само едно нещо — да съберем парите.
— Това и още едно нещо — сикропеанката последва Ненда, който тръгна да излиза от товарния трюм. Феромоните бяха странно колебливи. Ненда се чудеше. Атвар Х’сиал не се отличаваше с неувереност.
— Какво има, Ат?
— Искам една голяма услуга от вас. Последните седмици бяха много тягостни за мен. Липсваше ми възможност да общувам с други, освен с вас. А ние чухме, че бъдещето на Спиралния ръкав изисква повишено взаимодействие между видовете. Ето защо стигнах до едно решение. Трябва да усъвършенствам способността си за директно общуване с хора.
— Няма проблем. Ще вземем кораб с голяма компютърна мощ.
— Това няма да ме научи да разбирам човешката гледна точка, както тя е отразена във вашата странна реч. Ще се нуждая от компютър като интерфейс, вярно, но аз трябва също да говоря с човек.
— Какво, по дяволите, мислиш, че съм аз? Фъстък?
— Търпелив човек, който е готов да отдели много време за разговор.
— Забрави за това.
— Точно така. Което ме връща към моето искане. Ще помолите ли от мое име Глена Омар да пътува с нас и да ми помогне да усъвършенствам уменията си да говоря на човешки език? Тя вече ме научи да използвам с моята ехолокационна система някои честоти и така да издавам звуци с достъпна за хората дължина на вълната. Например „здравей“ — Атвар Х’сиал произнесе стържещ стон с ниска честота. С много въображение Ненда реши, че това трябва да се интерпретира като поздрав.
— Защо ти не я помолиш?
— Колкото и да изглежда невероятно, но аз мисля, че тя се възхищава от вас повече, отколкото от мен. Не би отказала на ваша молба. Освен това, вие можете да я изразите по-точно на човешки език.
Ненда се обърна и погледна сляпата глава на сикропеанката.
— Нека добре се изясним. Ти искаш аз да говоря с Глена Омар и да я убедя да дойде с нас? Задълго.
— Точно така. Ако успеете, ще съм ви много задължена.
— Адски вярно, че ще си ми задължена. Но звучи невъзможно.
— Все пак ще опитате ли?
— Не зная. Кога?