— Колкото се може по-скоро.
— По дяволите!
— Надявам се на противното. Ще я помолите ли?
— Добре. Ще говоря с нея — Ненда погледна нагоре към извисяващата се над него партньорка. — Но не искам да присъстваш на разговора. Ще развалиш стила ми на общуване.
— Няма да помръдна оттук, докато не се върнете.
— Може да продължи дълго независимо какво казва тя.
— Ще чакам. И ще се подготвя за възможността да се върнете с лоши новини.
— Направи го. Е, аз по-добре да вървя.
Пътническите каюти бяха на кърмата, далеч от товарния трюм. Луис тръгна, чудейки се как ще се справи с тази мисия. Шансът Глена да се съгласи, беше едно на милион, но той трябваше да убеди Атвар Х’сиал, че е направил всичко възможно.
В средната част на кораба той видя Калик и Д’жмерлиа да седят с кръстосани на пода крака. Когато стигна до тях, спря, обхванат от друга мисъл.
— Сега, когато всички беди преминаха, какво замисляте вие двамата?
Лимоновожълтите очи на техните къси очни пипалца и двата пръстена черни очи се втренчиха учудено в него.
— Защо — каза Калик, — идваме с вас.
— И с моята господарка, Атвар Х’сиал — добави Д’жмерлиа. — Какво друго?
Това правеше присъствието на Глена Омар ненужно. Д’жмерлиа беше идеален преводач. Не трябва обаче изобщо да казва това на Ат. От опит Луис знаеше, че сикропеанците са адски упорити. Ако тя настоява, че иска да научи човешка реч от човек…
— Атвар Х’сиал е там, отзад — Ненда кимна с глава. — Идете и й кажете, че двамата ще останете с нас и че аз съм съгласен. Кажете й също, че отивам да говоря с Глена Омар.
Глена беше самичка в спалнята си. Седеше пред огледалото. Дори сега, след като опасностите отдавна бяха отминали, тя не носеше грим. Вдигнатата високо руса коса откриваше дългата й грациозна шия, кожата й беше чиста и гладка като на момиче. Носеше розов корсаж с дълбоко деколте, дълги златни обеци и нищо друго. Той видя образа й в огледалото.
— Точно човекът, когото исках да видя — рече Глена, без да се обръща.
— Така ли?
Лошо начало.
— Знаете ли, че след Миранда „Салвейшън“ заминава за Сентинел Гейт?
— Чух за този план. Дариа Ланг и Е. К. Тали искат да отидат там.
— Но Ханс Ребка казва, че вие няма да продължите. Ще останете за малко на Миранда, след това ще отлетите за друго място.
— Звучи малко вероятно. Миранда не е привлекателно място за мен и Ат, не и повече от Сентинел Гейт.
— Нито за мен.
Глена се завъртя на стола си и го погледна в лицето. Тя стана и хвана ръцете му.
— Луис… Вземете ме със себе си. Където и да отивате, искам да дойда с вас!
— Какво? — защитите на Ненда включиха автоматично. — Съжалявам. Не мога да го направя.
— Вие ме харесвате, зная го. Защо не ме искате със себе си?
— Аз наистина ви харесвам — Ненда нямаше намерение да казва това. Той беше объркан от наплива на чувства. — Харесвам ви, разбира се. Но това е… Е, това е… Не мога. Това не е така просто. Трябва да ви откажа.
— Да не се срамувате, защото сте от груба, варварска част на Спиралния ръкав и знаете, че образованите хора от всяко свястно място ще ви гледат отвисоко?
— Не, не е това.
— Да не е заради смешния ви акцент, поради който цивилизованите хора ще ви се смеят, като чуят как говорите?
— Никога не ми е идвало наум. Аз мисля, че акцентът ми е добър.
— Да не е, защото сте дребен и тъмен, и грозен, а аз съм висока, руса и красива.
— Не. Но спрете! Вие наистина правите чудеса за повдигане на моето самоуважение.
— Защото, разбирате ли, ако е нещо такова, хич не ми пука.
— Не е такова нещо.
— Тогава какво е? — Глена сложи ръце на хълбоците. — Не ме ли намирате за привлекателна?
— Аз мисля, че вие сте най-сексапилното създание на два крака. Или на четири — Луис видя как очите й се разшириха и добави бързо: — Не че съм опитвал с четирикраки, разбира се. Но вие не знаете какъв съм, Глена.
— Тогава ми кажете.
— Имал съм тежък живот.
— И не сте се оставили този живот да убие духа ви. Възхищавам ви се за това!
— Животът ми не е бил честен.
— Чий живот е честен? Всички лъжем.
— Може би. Но Глена, аз съм мошеник, за Бога!
— А аз съм проститутка. Попитайте когото искате на Сентинел Гейт, мъж или жена, и те ще ви кажат. Двамата сме чудесна двойка, Луис.
— Не. Вие не знаете всичко, Глена. Аз съм убил човек.
— А аз се опитах да убия. Само на вас го казвам — тя се премести по-близо. Очите й блестяха, изглеждаше така, сякаш бе готова да го изяде. Тя протегна ръце да докосне гърдите му. — Но в това тук има повече, отколкото си мислите. Луис, вие не разбирате нещо и когато ви го кажа, ще ви бъде трудно да ми повярвате. Но е вярно, честен кръст! Не мога да понеса мисълта да се върна на Сентинел Гейт. Там животът ми беше лесен и осигурен, но не беше вълнуващ. Беше адски тъп. Аз не съм така умна като професор Ланг. Понякога я мразя, задето е толкова добра в онова, което върши, но аз й се възхищавам. Моята работа има престижно название — „Старши информационен специалист“. А знаете ли какво върша? Пренасям информация от една банка данни, която не ме интересува, до друга, която също не ме интересува. Знаете ли кое е най-вълнуващото за всичките години, през които съм работила там?