— Искаш ли да се върнем там, Ат, да погледнем още веднъж Куейк? Летният прилив отдавна е отминал. Сега вероятно там наистина е спокойно.
— Да кацнем — не. Но да се приближим… може би ще е интересно.
Когато „Индълджънс“ приближи дублетната планета, Атвар Х’сиал се отказа да каже повече. Това позволи на Луис Ненда да се взира в дисплеите и да се чуди какво може да означава „интересно“.
Куейк и Опал бяха светове-побратими, Куейк съвсем мъничко по-малък, въртящи се бясно един около друг. Най-близките точки между техните повърхности бяха отдалечени само на дванайсет хиляди километра и техният „ден“ бе осем часа. Но във всяко друго отношение двата свята бяха пример на контрасти — Опал, воден свят, нямаше суша, освен плуващите маси от почва и растителност на слинговете; Куейк, пустинен свят, враждебен към човека, разтърсван от големи земни приливни вълни, когато дублетът се доближи до родителската звезда Мандъл.
Между тях, като тънка връв, свързваща двата свята, се простираше Умбиликал.
Ненда гледаше екрана и чакаше да се появи Умбиликал. Неговата нишка от сребриста сплав беше ярка, но широка не повече от четирийсет метра. Най-напред сигурно щеше да се появи Уинч, разположен приблизително по средата на Умбиликал.
Само че нищо не се появяваше. Ненда беше летял към Куейк и Опал и по-рано. Последният път беше видял Умбиликал от много по-голямо разстояние.
Къде се беше дянал?
Ненда погледна към Атвар Х’сиал. Съсредоточена върху нейните ултразвукови дисплеи тя стоеше неподвижно до него.
— Не мога да го видя, Ат. Ти виждаш ли го?
Той помисли най-напред, че съобщението му не е прието. Когато отговорът дойде беше небрежен и колеблив.
— Не го виждаме, защото не е там. Умбиликал също беше артефакт на Строителите. Той също е изчезнал. Куейк и Опал вече не са свързани.
— Какво става, Ат?
— Не зная.
— Но, по дяволите, ти го предсказа.
— Просто очаквах възможна аномалия. Но що се отнася до причината…
Ненда напразно чака Атвар Х’сиал да продължи. Докато чакаше, той улови във феромонните й емисии слаб намек на име — същото име, което се беше появило по-рано в мислите на Атвар Х’сиал и което тя бързо беше прогонила.
— Дариа Ланг! — Ненда произнесе високо думите, които едновременно с това предаде с феромонния поток. — Зная къде можем да я намерим.
Атвар Х’сиал застина.
— Защо произнасяте това име?
— Защото ти мислеше за нея и се опита да го скриеш от мен. Дариа е най-добрият специалист, що се отнася до Строителите в целия Спирален ръкав. Ти го знаеш и мислиш, че тя ще разбере какво става.
— Съмнявам се, че Дариа Ланг може по-добре от мен да разбере какво става — думите на Атвар Х’сиал прозвучаха неубедително.
— Нова полулъжа. Не е необходимо да е по-добра от теб, но две глави мислят по-добре от една… дори едната от тях да е сикропеанска.
Това беше смъртна обида, и то преднамерено нанесена. Ненда провеждаше собствен тест. Отговорът на Атвар Х’сиал беше подчертано снизходителен.
— Аз не поставям под съмнение компетентността на професор Ланг… в нейната област. Не съм убедена обаче, че е разумно да се срещаме с нея. Дори ако вие, както твърдите, знаете къде се намира тя.
— Със сигурност в дома си на Сентинел Гейт. Но ти се страхуваш да не ти отнеме първенството…
— Това не ме притеснява и вие добре го знаете — изявлението на сикропеанката беше примесено с жлъч. — Аз се страхувам да се срещнем с нея не заради мен, а заради вас.
— Ей, та аз не претендирам да съм специалист от нейния ранг.
— Достатъчно сте се правили на наивник. Вие знаете защо се безпокоя от тази среща. Отричайте го, щом така ви харесва, Луис Ненда, но вие изпитвате, силна емоционална привързаност към тази жена. При предишните срещи Дариа Ланг отклони вниманието ви, притъпи вашите и без това ограничени възможности за логическо мислене, направи да се съмнявате във всяко свое решение…
— Не можеш да си го избиеш от главата. Не я ли изоставих, за да летя с теб на „Индълджънс“, когато очаквахме от там да извлечем печалба? Във всеки случай ти не познаваш хората. Дариа Ланг вече си е избрала мъж. Тя избра Ханс Ребка, онзи специалист по решаване на проблеми от Фемъс съркъл.
— Един избор, който най-малкото вие не приехте. Жените от вашия вид не са като сикропеанските мъжки, които запазват връзката до края на живота си.
— Не й ли вярваш?
— Нито на нея, нито на вас. Макар да признавам, че може да е полезно да се консултирам с Дариа Ланг, за да науча повече за промените на Анфракт.