— Срещата с Куинтъс Блум.
— Не. Е, и да, и не. Най-вълнуващото беше срещата с някой мъж от друга планета, като вас или Блум, а най-доброто, което съм правила, е преди той да напусне Сентинел Гейт да го вкарам в леглото. Не ми пукаше как изглежда, дали е хубав или не, достатъчно е да е от друг свят. Не беше необходимо да ми харесва, дори да ми доставя удоволствие. Цялото предизвикателство беше да го вкарам в леглото си. Бях готова да спя с всеки. Бих спала и с Куинтъс Блум, макар да съм готова да се обзаложа, че под дрехите си той е целият в струпеи. Виждам. Успях да ви разстроя.
— Нека го наречем, че ме направихте да се чувствам избран и специално привилегирован.
— Но вие сте! Това се опитвам да ви кажа. Въпреки че искате да ме върнете на Сентинел Гейт, не мога да съм такава, каквато бях преди. Вие ме променихте, Луис. Вие сте страхотен любовник, но това е само малка част от онова, което ме привлича. Вие живеете вълнуващ живот. Да бъда с вас, е удоволствие! Вие сте храбър, вие сте неспокоен, вие поемате рискове, вие изживявате радостите, когато ги намерите. Вие никога не се оплаквате от нищо. Хората на Сентинел Гейт се тревожат повече за един скъсан лист, отколкото вие, ако загубите ръка — тя премести тялото си до неговото. — Луис, вземете ме с вас. Моля ви!
— Ще ви омръзна за една седмица.
— Има само един начин да се провери. Уверявам ви, че не е вярно.
— Но какво ще правите? Можете ли да готвите, да шиете дрехи или да почиствате къща?
— Хайде да не ставаме смешни. Аз си имам мои таланти. Някои от тях вече знаете. Но, Луис, вие не сте честен с мен. Виждам по очите ви. Има нещо друго. Защо не се съгласите да бъда ваша жена и да отида с вас, където отивате и вие? Сигурно е някой друг… Онази жена…
— Няма друга жена! И не поради това не ви искам. Причината е в Атвар Х’сиал. Тя сигурно няма да е съгласна.
— Аз ще говоря с нея.
— Не! Не си и помисляйте. По-добре аз да го направя.
— Ще го направите ли? За мен? — Глена го прегърна и размъти мозъка му повече, отколкото едно пътуване с вихър на Строителите.
— Ще се опитам.
— Чудесно!
— Но аз познавам добре Атвар Х’сиал. Тя ще постави условия. Може дори да поиска да продължите да работите с нея по усвояване на човешката реч.
— Нямам нищо против. За мен това ще е удоволствие, не работа.
Глена плъзна ръце надолу по тялото му. Тя беше готова да продължи настъплението, но Луис я спря.
— Нека по-напред да свърша работа. Ще се върна при Атвар Х’сиал — той преглътна и погледна розовия корсаж. — После ще дойда.
— Няма да помръдна оттук, докато не се върнете.
Къде беше чул това преди? От Атвар Х’сиал. С учестен пулс Луис излезе от спалнята на Глена и тръгна към кърмата. Умът му бясно работеше, както и хормоните.
Атвар Х’сиал щеше да му е задължена. Това беше чудесно, особено като се има предвид, че не го заслужава. Отмъщението е блюдо, което е най-добре да се яде студено. Много отдавна, когато за първи път избягаха от Дженезий и се изгубиха, Атвар Х’сиал се беше отдала на дрямка и бе оставила цялата работа на Луис, но споменът за това беше все още силен.
Имаха зардалу, което на Миранда струваше цяло състояние. Плюс Калик, любимата му хименопта, отново негово притежание. За първи път от години никой на Спиралния ръкав не го преследваше да го убие или арестува. Най-вълнуващата жена, която бе срещал през целия си живот, го желаеше и харесваше толкова много, колкото и той нея.
Луис спря, подпря се на преградата и се опита да концентрира мислите си. Беше твърде много, твърде добро, за да е вярно. Той имаше нужда да открие скрития капан, жестоката уловка, която щеше да превърне всички чудеса в ужас. Такъв сигурно съществуваше, винаги бе съществувал, но къде беше? Почувства се объркан. Може би беше глупав или наивен, но не можеше да види на хоризонта нито един облак.
Накрая Ненда въздъхна и се предаде.