Щастливият край е за детските приказки и за глупците. Ти живееш в нещастие и след това ще умреш. Животът по дефиниция не е определен да завърши щастливо.
Луис продължи към кърмата. Няма щастлив край. Това е факт, сигурен като самата смърт. В момента той живее с една химера, един въображаем свят, където всичко е хубаво.
Но… докато продължават, мечтите са реалност. Можеш ли да кажеш повече за живота?
Една мечта не е нищо повече от щастлива интерлюдия, но може би една щастлива интерлюдия може да продължи безкрайно.
Луис наближи очакващата Атвар Х’сиал. Той щеше да продължи тази интерлюдия, наистина безкрайно. Е, ако е възможно.