— Чуй ме — Ненда отиде напред и застана точно пред гръдния кош на Атвар Х’сиал, където феромонните съобщения бяха най-ясни. — Предлагам ти сделка. Отиваме на Сентинел Гейт и научаваме каквото можем от Дариа Ланг. Само факти, чист бизнес, нищо лично. Оставаме там не повече от един ден. Веднага щом научим това, което ни трябва, тръгваме. Само двамата. И ще намерим начин да спечелим малко пари от онова, което сме научили. Край на историята.
— Ще се закълнете ли? — Атвар Х’сиал беше готова да му повярва — или най-малко си даваше вид, че е така.
— Честен кръст — Ненда се прекръсти.
— Както добре знаете този акт няма никакво значение за една сикропеанка — имаше канелен дъх на съжаление заедно с аромат на приемане. — Много добре. Съгласна съм. Отиваме на Сентинел Гейт… И там да няма никакви емоционални излияния пред Дариа Ланг.
— Повярвай ми! Във всеки случай изобщо нямам предвид такова нещо.
Последното изречение Луис не излъчи във феромонна форма.
Глава 4
Всяко разумно същество би се съгласило, че животът на Сентинел Гейт е по-неприемлив за Атвар Х’сиал, отколкото за Луис Ненда. Постоянното население на Сентинел Гейт беше предимно от хора — а гравитацията, атмосферата и храната, идеални за хора. Там човешкият вид се чувстваше добре. Но за една сикропеанка, създадена от природата за малък облачен свят осветен от слаба звезда — червено джудже, Сентинел Гейт беше горещ, сух, голям и ослепително ярък свят. Подходяща храна трудно се намираше. Сикропеанците се чувстваха чужди там.
Все пак всяко разумно същество би сгрешило. Животът на Сентинел Гейт щеше да се окаже по-лош за Луис Ненда.
Разбира се, за Сентинел Гейт Атвар Х’сиал беше необичайна. В това нямаше съмнение. Нямаше начин да не е необичайна с нейния външен вид, големина и метаболизъм. Всеки би го признал и би го потвърдил.
Но за Сентинел Гейт Луис Ненда също щеше да се окаже необичаен, дори и без да е с Атвар Х’сиал. Средният жител — включително жените — се извисяваха половин глава над него. Те имаха красива външност. Той беше тъмен и мургав. Техните очи бяха широко отворени и невинни. Неговите бяха дълбоко вкопани и кървясали. Мъжете носеха къси панталони и жилетки без ръкави, които оставяха гърдите и ръцете им голи.
За Ненда беше приемливо да е с голи ръце и крака, макар че бяха твърде къси и космати, но на гърдите му беше имплантирана приставка — множество сиви прилични на бенки и на следи от сипаница възлови удебеления, които излъчваха и приемаха феромонни молекули. Тях по никакъв начин нямаше да покаже публично, дори и те да не предизвикаха никакъв коментар. Това беше едно от неговите най-тайни оръжия, нещо, което му даваше предимство в разчитане на човешки емоции, както и възможност да разговаря със сикропеанци.
Луис реши проблема по най-сложния начин. Той излезе от имиграционната служба с плътно покрити с черно ръце, крака, гърди и гърло. Косата му беше скрита под плитко, стягащо лоба му кепе. Щом щеше да се прави на особняк, трябваше да изглежда напълно като такъв.
Той се появяваше в свят, където дори вътрешността на сградите беше пълна с птици, светлина и цветя, където всяка постройка се извисяваше до небето. Тук беше трудно да се повярва, че съществуват такива бедни светове като Карелиа и Пепърмил, Опал и Куейк. Трудно беше да се приеме, че в по-голяма част от Спиралния ръкав животът всеки ден беше борба за мизерно съществуване. Но най-трудно от всичко беше да се повярва онова, което Атвар Х’сиал твърдеше — че точно сега в Спиралния ръкав стават неща, които променят всичко и всички, включително малцината облагодетелствани на тази щастлива планета.
Луис не беше сигурен, че той самият го вярва.
Дариа Ланг работеше в Изследователския институт по артефакти на Сентинел Гейт, факт, който Луис отдавна се беше постарал да запомни. Проблемът беше, че никой на космодрума, изглежда, не беше чувал за такъв институт. Той обиколи гишетата на информационната служба, подозрителен в своето странно облекло и още по-подозрителен заради огромната и силна сикропеанка до него. Атвар Х’сиал се държеше възможно най-добре, но към нея се отправяха въпросителни погледи и тя им отвръщаше колкото се може по-учтиво.
При шестото запитване Ненда получи едно снизходително кимване и кратки указания как да стигне до института. Според казаното институтът на Дариа заемаше ниско ниво в списъка на приоритетите на Сентинел Гейт. Очевидно Луис Ненда беше преценен като индивид от същото ниво. Беше чудата, но не и важна персона.