Институтът се намираше в град на име Бауър, разположен на хълм. Луис направи още няколко запитвания и се върна при Атвар Х’сиал, клатейки глава.
— Всички ме гледат сякаш съм глупак. А пък аз само попитах колко ще ни струва да отидем до там.
Отговорът беше най-стряскащото нещо — по-стряскащо дори от буйните цветя, лекия бриз и сладко миришещия въздух. Пътуването на Сентинел Гейт е безплатно, основно правило, смятано за даденост, за което никой дори не се замисля.
Никой, освен Луис. На Карелиа или Сколдуорд околосветското пътуване е свързано с рискове и струва значителна част от спестяванията, правени цял живот. На Сентинел Гейт хората изглеждаха учудени от самата идея да си купуват билет за пътуване.
До Бауър стигнаха с комбинация от кола, хиперзвуков самолет, железница и хеликоптер. Пристигнали на планетата почти разорени, Луис се чудеше как ще платят за храна. Трябваше обаче да се досети. Подобно на пътуването, обикновената храна на Сентинел Гейт също беше безплатна. Седалките във всяко транспортно средство бяха удобни, идеални за гледане и спане. Тук животът беше такъв, какъвто изобщо трябваше да бъде навсякъде.
Безпилотният хеликоптер най-после ги свали на върха на малък хълм.
— Изследователският институт за артефакти е в подножието на хълма. Отиването на летателни средства отвъд тази точка е забранено — бордовият компютър дори се опита да звучи леко извинително. — Ще трябва да идете дотам пеша или да извикате кола. Искате ли да останете тук или ще продължите за друго място?
— Остави ни тук. Ще походим — Луис Ненда почака хеликоптерът да отлети, после се обърна към своята спътница. — Знаеш ли, Ат, не съм сигурен какъв прием ще намерим тук. Последният път, когато бяхме с Дариа Ланг, ние се измъкнахме, без да кажем на някого къде отиваме.
— Оказа се, че наистина не сме знаели къде отиваме, Луис Ненда. Да не искате да кажете, че ще бъдем посрещнати с известна враждебност от професор Ланг?
— Искам да кажа, че не знаем как ще бъдем посрещнати. Защо не останеш тук за малко, а аз да отида долу и да се опитам да установя контакт? Просто да проверя как стоят нещата.
— Имаш предвид да установиш контакт с Дариа Ланг? — сикропеанката се наведе, така че главата й дойде на нивото на главата на Ненда. — Жената-човек. Не се ли закле? Не постигнахме ли споразумение?
— Просто бизнес, Ат. Нищо лично. Само бизнес, точно както обещах. Ако не се върна до половин час можеш да дойдеш и да ме вземеш.
Атвар Х’сиал се изправи в цял ръст, след това бавно се наведе до клекнало положение.
— Половин час. Не повече. Достатъчно време да откриете професор Ланг и да й обясните, че искам да се консултирам с нея. Но без мое присъствие не искам да й давате никакво обяснение за опасенията ми. Искам да преоценя реакцията й.
— Не й ли вярваш?
— На нея не. Нито на вас — жълтите рога на сикропеанката започнаха да се затварят. — Половин час, Луис Ненда. Засичам!
Изследователският институт беше на пет минути надолу по хълма, което позволи на Луис Ненда да огледа мястото. Как ли щеше да го посрещне Дариа Ланг? Последния път, когато я беше срещнал преди месеци, те едва се спасиха от зардалу. Тогава той изглеждаше като герой. Сега разговорът щеше да продължи на неин терен, на фона, на който той приличаше на палячо.
Институтът беше разположен на открито — красиви бели постройки с широки прозорци, обвити с лози балкони и широки пешеходни алеи. Ненда безуспешно търсеше надписи на сградите. Всички бяха приблизително еднакво големи. Той отвори вратата на дървена постройка и надникна вътре. Това очевидно беше главната трапезария, ала се оказа безлюдна. Нисък робот сервитьор, носещ празен порцеланов супник, се приближи към него с тътрузене. Той не обърна внимание на въпроса му. Ненда обаче не помръдна и повтори:
— Дариа Ланг? Знаеш ли къде е?
Роботът спря и зачака, докато накрая Ненда се отказа и излезе навън.
Самоуверена и елегантна жена отиваше към градинска беседка, цялата в нацъфтели увивни растения.
— Ей! Вие там — Ненда видя как тя бавно се обърна и на лицето й се изписа недоверие. Докато се приближаваше към нея, първото му впечатление се затвърди. Тя беше висока, стройна, руса, хубава, парфюмирана. Беше цяла стъпка по-висока от Луис и го гледаше с широко отворени очи.
Чудак, с други думи. Луис изостави всякаква претенция за любезност. Той свали неудобното кепе и го хвърли на земята, позволявайки на потната си несресана коса да се развее от лекия ветрец.