Луис пристъпи напред.
— Няма да напусна това място, докато не разбера къде е отишла. Какво сте направили с нея? Важно е.
Ребка също пристъпи крачка. И отново се намръщи. Действията му предвещаваха сблъсък. Въпреки репутацията на Ребка като яко момче, Луис го очакваше.
Ала изведнъж настроението на Ханс Ребка се промени. Вместо повишаване на нивото на тестостерона, той поклати глава и въздъхна:
— Искате да знаете какво се е случило с Дариа? Добре, ще ви кажа. Но нека да отидем в трапезарията.
— Защо в трапезарията, а не тук?
— Защото ще имаме нужда да пийнем нещо и да седнем удобно. Обяснението ще продължи малко по-дълго.
Ненда неочаквано се сети за времето.
— Колко дълго?
— Зависи с колко глупави въпроси ще продължите да ме прекъсвате. Какво значение има колко дълго ще продължи?
— Дайте ми две минути и няма да има никакво значение — Луис Ненда тръгна към вратата. — Веднага се връщам. Има някой, който трябва да чуе това.
Влизането на възрастна сикропеанка в малката трапезария на Институт по изследване на артефакти имаше един желан ефект. Група безделници, седнали на закуска около две маси и увлечени в професионален разговор, погледнаха към Атвар Х’сиал и побързаха да излязат.
„Точка за Карелиа“, помисли си Луис Ненда със задоволство, докато разместваше столовете да направи място за сикропеанката. Човек никога не може така лесно да отдели обитателите на неговия роден свят от тяхната храна. Те биха останали и ако трябва, биха се били с Атвар Х’сиал или дузина други чудовища, за да запазят храната си.
Ханс Ребка също не беше въодушевен от нейното присъствие, макар да я познаваше добре.
— Не съм казал, че в този разговор трябва да се включи и вашата престъпна партньорка — каза той, когато Луис се появи с Атвар Х’сиал.
— Тя не е по-компрометирана от мен — Луис видя реакцията на Ребка и продължи, преди другият да изкаже ново възражение. — След като се настанихме, ще ви резюмирам какво мисли Ат. Тогава вие ще разберете защо сме на Сентинел Гейт.
Ненда сложи мускулестите си ръце на облегалката на стола в трапезарията и започна разказа си. Обяснението прозвуча неубедително и маловажно. Конструкциите на Строителите вътре в Дженезий остарявали и изчезвали пред очите им. Артефактите, издържали милиони години, неочаквано се изгубвали. В геометрията на Спиралния ръкав настъпвали големи и необясними промени. Имало съмнения, че самата мрежа Боуз, основният фактор за галактическо пътуване и търговия, може да бъде засегнат. Това не беше много убедително, не и когато всичко около Ненда в спокойния институт по изследване на артефакти — мястото, където такива промени би трябвало да бъдат забелязани, — продължаваше тихо обичайната си дейност.
— Доста странно, а? — каза извинително Ненда, когато стигна до последния си коментар относно необходимостта от консултация с Дариа Ланг. После видя лицето на Ханс Ребка.
Другият мъж не гледаше скептично, а слушаше с отворена уста.
Беше ли казал нещо, което не трябва? Ако е така той не можеше да се разбере какво. Ненда се изправи, стискайки облегалката на стола с мускулестите си ръце.
— Във всеки случай, затова сме тук. Така че сега, кажете ни какво става при вас?
Ребка поклати глава.
— Казах ви, че изисква време да се обясни. Но след онова, което вие казахте…
— Става по-кратко? И вие сте чули същите неща?
— Не. Става по-дълго. Настанете се удобно и останете на мястото си. Ще трябва да започна от самото начало.
Глава 5
Въодушевлението, което Дариа беше изпитала при завръщането си на Сентинел Гейт, все някога трябваше да свърши. И тя го знаеше. Само че, не беше очаквала то да спадне толкова ниско и толкова бързо.
Не че се беше надявала на голям парад или приветстващи тълпи на космодрума. Постигнатото от нея беше вълнуващо, но само за малък брой специалисти, за които Универсалният каталог на Ланг за артефакти беше като библия.
Какво беше направила тя? Беше потвърдила всички нови сведения в каталога и техните източници. Професор Мерада ще изпадне във възторг като види, че петото издание е готово за печат.
Освен това нейната група беше донесла от Дженезий едно малко зардалу, доказвайки на целия Спирален ръкав, че старото страшилище се е върнало и се размножава. Това беше важно, но тя не си приписваше по-голяма заслуга от онази, която приписваше на Ханс Ребка и Луис Ненда. Те бяха свършили цялата работа. И малкото зардалу никога нямаше да дойде на Сентинел Гейт. То беше отнесено на Миранда за подробно изследване.