Той й подаде ръка, измъкна се покрай двама, застанали на входа, и изчезна.
Нямаше време за губене. Дариа наведе глава и се запромушва напред, оставяйки без внимание протестите и обидите на околните. Тя не вдигаше глава. Беше като плуване под вода през море от сиви и черни сака.
Продължи напред, докато не видя пред себе си светлина. Вдигна глава и установи, че е достигнала до предната редица за правостоящи. Подиумът беше под нея и право напред. Професор Мерада седеше на висок стол отляво на голям холографски екран и гледаше право в Дариа, вероятно учудвайки се на смута, настанал от нейното промъкване напред. Той не отговори на нейното кимване с глава и леко махане. До него на трибуната, вдясно от подиума, стоеше висок слаб мъж, облечен в бяла престилка.
Това трябваше да е Блум. Челото му беше гладко и приплеснато назад, носът гърбав, зъбите издадени и неестествено бели. През цялото време, дори когато говореше, беше усмихнат. Дариа го огледа внимателно. Беше сигурна, че никога по-рано не го е виждала. Не беше чувала и за Център „Марглом“ на света Джером. И въпреки това вярваше, че познава всеки изтъкнат учен в областта на изследване на конструкциите на Строителите и всеки център, в който се извършваха анализи на артефакти.
— С това приключихме с още един артефакт — тъкмо казваше Блум. — Елефант. Остават още двеста и седемнайсет. Ще имате удоволствието да научите обаче, че няма да е необходимо да ги разглеждаме един по един, както направихме вчера. Тогава свършихме цялата детайлна работа. С изградената от мен систематика ще установим, че можем много бързо да отнесем всички артефакти към една от моите шест всеобхватни категории. И така. Да започваме.
На дисплея зад него бързо се сменяха артефакти. Без да се обръща да ги види, Блум правеше в едно изречение резюмета на техните типични характеристики и ги отнасяше към някаква определена преди това група.
Макар и с неохота, Дариа призна пред себе си, че е впечатлена. Знаеше наизуст всички артефакти. Очевидно Блум също ги знаеше. Говореше с лекота, гладко, без да ползва бележки. Неговите резюмета бяха лаконични и точни. Аудиторията се смееше от време на време — голяма част от нея — на ироничните, на моменти хумористични коментари, които илюстрираха казаното от него. Дариа беше чувала, че много говорители използват хумора за отвличане на вниманието, за прикриване на невежество или на някой слаб момент в техните аргументи. С Куинтъс Блум не беше така. Неговото остроумие възникваше естествено, спонтанно от самия текст на изложението.
— Което ни довежда до… — каза най-после той, — за облекчение, сигурен съм, на всички… до края на първата част. Свършихме с артефактите.
Дариа разбра, че е била в лекционната зала не повече от един час. Никой не беше помръднал. Тя се огледа и видя Ханс Ребка, далеч вдясно от нея. До него стоеше Глена Омар с ослепителна рокля. Ето значи кой е бил до Ребка, когато изчезна зад ъгъла. Сигурно не му е отнело много време да установи контакт с нея. Омар изглежда беше способна да надуши всеки мъж, дошъл от друга планета. Не можа ли Ханс да я разбере каква е? Мис пикантерия на месеца!
Куинтъс Блум отново привлече вниманието на Дариа към подиума.
— Завършихме фазата на редуциране на данни. Сега, ако нямате нищо против, идва фазата на анализа. Накрая ще приключим с фазата на синтеза.
Холограмният дисплей изгасна и Блум се премести към центъра на подиума.
— Хиляда двеста седемдесет и осем артефакти на Строителите, разпръснати из целия Спирален ръкав. Всеки един загадъчен, всеки един древен, всеки един различен… Нека започнем, като зададем въпроса, който подозирам, че е бил задаван много пъти по-напред: Можем ли да открием в цялото това разнообразие от артефакти свойства, които изглеждат присъщи на всички? Какви са общите им характеристики? Артефактите са много различни по големина. Техните функции се простират от напълно разбираеми като транспортната система Умбиликал между Опал и Куейк на системата Мандъл до съвсем озадачаващи и почти непонятни като обекта в открития Космос, известен като Ленс. Те изглеждат напълно различни. Но наистина ли са такива? Предполагам, че поразително общо свойство за всички е използването на време-пространство. Артефактите на Строителите са създадени преди милиони години, но самите Строители трябва да притежават възможност да работят с пространство-време — или пространство и време — така лесно и произволно, както ние моделираме глина или пластилин. Тази способност е свързана с нещо друго, нещо, което ще разгледам след малко.