Нещо друго. Беше съзнателно създаване на напрежение, подканващо публиката сама да стигне до онова, което Блум щеше да каже. Самата Дариа много пъти се беше чудила на очевидната лекота, с която Строителите са създали аномалии време-пространство, като се започне от простия Уинч на Умбиликал и се стигне до огромната загадка на Торвил Анфракт. Вярваше ли Куинтъс Блум, че има нещо ново да каже, след като толкова много други преди него бяха мислили предълго върху проблема? И дали разбираше, че Анфракт е конструкция на Строителите? Зад небрежното изброяване на факти и лекото манипулиране на аудиторията Дариа долавяше голямо високомерие.
— Сега искам да поставя един съвсем различен въпрос. През изминалите години ние наблюдавахме много промени на артефактите, които изглеждат непредсказуеми. Справедливо е да се запитаме истински ли са те или са само плод на нашето въображение? Не се ли подаваме на светски шовинизъм, вярвайки, че нашето време е уникално по своята важност, както са мислили всички предишни поколения? На този въпрос можем да отговорим благодарение на работата на един от вашите изследователи. Извършеният от професор Дариа Ланг статистически анализ показва, че промените на последния артефакт се различават от всички регистрирани по-рано.
Чула името си, когато най-малко очакваше, Дариа се смути и почувства, че се изчервява. Професор Мерада се беше навел напред и казваше нещо на Куинтъс Блум. Белите зъби блестяха, гърбавият нос се обърна по посока на Дариа.
— Професор Мерада ме информира, че сред присъстващите е самата Дариа Ланг, след като дълго време е отсъствала от института. За мен е чест и аз се надявам, че след края на този семинар ще имаме възможност да се срещнем. Но да продължа. Ние разполагаме с достатъчно статистически доказателства, които показват, че последните събития, включващи артефактите, всъщност са уникални. Но добре известно е, че статистиката не обяснява нищо. Затова трябва да си зададем и да си отговорим на въпроса — защо? Защо има толкова много промени в артефактите? Чудесната работа на професор Ланг, при цялото ми уважение към нея, не отговаря на този въпрос.
Нож измъкнат тайно зад комплимент. „При цялото ми уважение“ означаваше „липса на всякакво уважение“. Когато хората в залата се обърнаха към нея, лицето на Дариа остана безизразно. Блум продължи, оставяйки без внимание реакцията:
— Какво е уникалното в нашето време, достатъчно да предизвика основна промяна в артефактите на Строителите… във всички артефакти на Строителите? Защо се е появил описаният от мен вчера нов артефакт, наречен Лабиринт?
Нов артефакт? Но всички артефакти бяха най-малко отпреди три милиона години! Блум сигурно иска да каже новооткрит артефакт. Но дори и това беше трудно да се повярва. Дариа беше проучила всички сведения в Спиралния ръкав. Тя понечи да го прекъсне, да накара Блум да спре и да повтори казаното предишния ден, но не се осмели да го направи.
— Аз искам да ви предложа отговор и също да направя едно предсказание. Промените стават, защото артефактите най-после са постигнали определената си цел. И каква е тази цел? Тя е да се оформи развитието на Спиралния ръкав, така че то да следва определен път към бъдещето. Но ние можем да се запитаме как е възможно Строителите да знаят каква форма може да приеме бъдещето? За да отговоря на този въпрос ще се върна към по-раншната си теза. Ние знаем, че Строителите умеят да управляват пространството и времето много по-добре от нас. Техните знания се простират далеч над нашите, буквално, защото Строителите не са от далечното минало, древна раса, построила артефактите и после по някакъв начин изчезнала. Те са от бъдещето, от далечното бъдеще, където са построили артефактите и са ги върнали в миналото. Строителите са същества от бъдещето, овладели пътуването във времето. Позволете ми да го повторя отново с други думи, защото този факт е много важен. Строителите не са изчезнали от Спиралния ръкав в някакъв момент в миналото. Те никога не са били в ръкава в миналото… затова не намираме следи от присъствието им там. Те са от бъдещето. И кои са те? При техния интерес към човешките дела и начина, по който са оформили човешките дела, има само един правдоподобен отговор: Строителите сме ние… нашите собствени бъдещи потомци. Ние сме или ще бъдем Строителите. И така стигаме до моето генерално предсказание: артефактите на Строителите са постигнали главната си цел, насочвайки ни по желания път на развитие на Спиралния ръкав. След като тази главна цел е изпълнена, артефактите на Строителите ще продължат да се променят и дори ще престанат да съществуват. Те ще се върнат откъдето са дошли… В бъдещето.