В лекционната зала настана силно вълнение. Само Мерада, който знаеше какво следва, остана спокоен. Куинтъс Блум стоеше отпред на подиума и жестикулираше към Дариа.
— Питам се, професор Ланг… — гласът му се извиси над шума. — Питам се дали вие имате някакъв коментар. Ще изслушам с благодарност мнението ви.
Дариа беше объркана. Тя не можеше да изрази мнение. Не защото предположението на Блум, че Строителите пътуват във времето, беше немислимо от човешка гледна точка.
Не. Защото самата Дариа много отдавна беше разглеждала тази възможност и я беше отхвърлила по твърде трудно обясними причини, за да бъдат представени публично без предварителна подготовка. Тя поклати глава към Куинтъс Блум, обърна се и си запробива път назад към изхода. Трябваше да помисли. Ако наистина имаше нов артефакт, както твърдеше Блум, тя трябваше да научи всичко за него. След това трябваше да преосмисли всичко, което някога беше мислила и вършила през цялата си успешна кариера.
— Ето какво стана. След разговора с Куинтъс Блум Дариа не можеше да си намери място. Беше достатъчно човек да я погледне, за да го разбере. След като изслуша лекцията на Блум, тя излетя. Напусна Сентинел Гейт.
Ханс Ребка престана да говори.
Луис Ненда, който извършваше симултанен феромонен превод за Атвар Х’сиал, го погледна. Преходът беше рязък — от детайлно описание до неочакван лаконичен край. Това сигурно не беше логичният край.
— Да не искате да кажете, че това е всичко? Че това е единственото, което ще кажете за случилото се. Къде и защо е отишла тя?
Ребка вдигна рамене.
— Казах ви всичко, което зная.
— И вие я пуснахте просто така да замине?! Не се опитахте да я убедите да се откаже, нито предложихте да я придружите?
— Не.
— Той лъже, Луис — феромонното съобщение от Атвар Х’сиал пристигна бързо. Не беше необходимо.
— Адски права си, Ат. Лъже! Но защо? — после Ненда каза високо. — Вие присъствахте ли на разговорите й с Куинтъс Блум?
Ребка повдигна рамене.
— Аз останах на семинара, докато ми стана ясно, че няма да разбера повече кой знае какво — той гледаше Ненда право в очите. — Не зная какво са си казали.
Ненда отвърна на погледа.
— Вярвам ви — и добави към Атвар Х’сиал: — На куково лято! И аз мога да лъжа не по-лошо от другите и да гледам право в очите. Какво ще правим по-нататък, Ат?
— Имаме проблем, Луис. Не исках да разкривам пред него, че предсказанието на Блум за промяна и изчезване на артефактите изглежда се сбъдва.
Ханс Ребка щракна с пръсти.
— О, има едно друго нещо, което ще ви е интересно, Ненда. Наскоро, след като пристигнахме на Сентинел Гейт, Д’жмерлиа и Калик се появиха в института.
Като средство за отклоняване на вниманието беше идеален ход. Ненда го изгледа невярващо.
— Калик е тук? И Д’жмерлиа? Защо не ни казахте по-рано?
— Защото вече не са тук. Дариа ги взе със себе си.
— Тя не може да направи това! Те не са нейна собственост. Принадлежат на мен и на Атвар Х’сиал.
— Вече не. Те имат права на свободни същества.
— Глупости! Аз притежавам техните кубчета, които показват, че са роби. Нося ги и сега — Ненда започна да рови в тясното си облекло. Беше му колкото трудно, толкова и неудобно.
— Луис, какво става? — размяната на реплики между Ненда и Ребка беше твърде бърза, за да може Атвар Х’сиал да получи феромонен превод.
— Д’жмерлиа и Калик. Били са тук… и са отишли с Дариа Ланг.
— Моят Д’жмерлиа?!
— И моята Калик. Зная какво казах, Ат, но най-добре да се приготвим да останем повече от един ден. Имаме много работа да свършим, преди да напуснем Сентинел Гейт.
Глава 6
Ханс Ребка беше казал истината за първата среща на Дариа с Куинтъс Блум и за случилото се след това (макар че поради причини, които Ханс предпочиташе да запази за себе си, това не бе цялата истина).
Тя беше избягала неразумно от лекционната зала под напора на емоции. Но десет минути по-късно си пробиваше път обратно навътре, разбутвайки същите ядосани хора, както при първото й влизане. Прав или не, Куинтъс Блум не беше свършил и тя трябваше да чуе и останалата част от лекцията.
Тя знаеше, че трябваше да има още, ако Куинтъс Блум искаше да запази авторитета си пред професор Мерада и института. Мерада, въпреки всичките си недостатъци, беше честен до педантизъм и изключително пунктуален.