Самата Дариа отдавна беше забелязала — и отбелязала — проявеното от артефактите на Строителите преодоляване на време-пространството. Беше лесно да се създаде теория около идеята, че Строителите са пътували във времето. Но теориите лесно се създаваха и бяха от малка полза. Доказателството: наблюденията и твърдите факти бяха преградата, която отделяше науката от пристрастното субективно мислене.
Странното беше, че Куинтъс Блум разполагаше с повече факти, отколкото Дариа можеше да повярва. Тя се убеди в това още докато той говореше. Артефактът, близо до света Джером, независимо дали беше нов, може би съществуваше. Блум беше посетил Лабиринт и беше намерил начин да проникне през неговата навита като корабно въже геометрия. Той беше взел със себе си апаратура за запис. Във върховия момент на неговото изложение затъмненият подиум на изследователския институт се изпълни с картини от Лабиринт — сканираната от всякакви ъгли вътрешност беше странна — нищо не оставаше неподвижно и нищо не беше по права линия.
Куинтъс Блум ограничи коментарите си до минимум. Той остави картините сами да говорят за себе си. Накрая каза:
— Това е най-вътрешната зала на Лабиринт. Картините, които следват, са взети директно от полиглифи7, съдържащи се в тази зала. Не съм извършил никаква редакция, не съм добавил, нито извадил нещо. Просто показвам онова, което съм открил по стените на залата.
Отначало картината беше статична, неподвижна панорама от точки под форма на полумесец. Всеки от присъстващите добре я познаваше. Това беше местната част от Спиралния ръкав, пълен с ярки звезди и дифузни облаци от тъмни или светещи газове. Артефактите на Строителите бяха показани като малки пурпурни люспи. Нищо от изображението не се движеше. Напрежението в лекционната зала постепенно нарастваше. Когато неочаквано се появи зелена точка, цялата зала въздъхна.
— Предлагам за момент да се абстрахирате от това и да концентрирате вниманието си тук — Блум посочи един регион от Спиралния ръкав, далеч от зелената точка, който се беше разпрострял и превърнал в близо разположена структура. Скоро се появи едно оранжево петънце, което на свой ред се разпростря и погълна зеленото.
— Сега, ако обичате, наблюдавайте къде сочи показалецът. Една нова точка — ето! И нейното местонахождение — Земята, първоначалният дом на човешкия вид — не беше необходимо Куинтъс Блум много да говори. Това място беше познато на всички.
Също и поредицата, която последва. Една по една светнаха други точки и се преместиха от Земята и Сол и се разположиха в приблизително сферична схема.
— Кентавър, Барнард, Сириус, Епсилон Еридани, Лебед, Процион, Тау Сети, Каптейн, 70 Ефиукъс… — не само Куинтъс Блум, но и цялата аудитория произнасяше имената. В затъмнената зала гласовете звучаха почти като шепот, ритуално изброяване на най-близките звезди, изследвани от човечеството при космически пътувания с традиционна тяга преди откриване на мрежата Боуз.
Демонстрацията продължи — хилядолетия човешки изследвания показани за няколко минути. Появиха се светли искри с нов цвят, далеч извън Спиралния ръкав. Техният брой също нарасна, докато неочаквано едновременно блеснаха хиляди звезди.
— Откриване на мрежата Боуз и двигателя Боуз.
Отново коментарът на Блум не беше необходим. Всеки беше запознат с момента, когато човечеството се беше втурнало из Спиралния ръкав с темпо, ограничено само от наличните кораби и изследователи, и човешката общност се беше свързала с многобройните светове на Сикропеанската федерация.
Танцът на светлините продължи. Оранжевите точки, които една по една бяха изчезнали, отново се появиха. Но сега видът на Спиралния ръкав не беше познат. По него светеха безброй звезди с различни светлини. Те се простираха на хиляди светлинни години отвъд границите на Четвъртия съюз, отвъд Сикропеанската федерация, в най-затънтените краища на Зардалската общност. Изведнъж всичко стана ново — познатите звездни карти, погълнати от по-голяма панорама.
— Това вече не е нашето минало. Това е нашето бъдеще и бъдещето на другите видове от ръкава — Блум остави демонстрацията да продължи, разпростирайки се из целия ръкав и отвъд него, докато с един жест тя изведнъж изчезна. Отпред на подиума остана само той.
— Зная, че някои от вас бяха озадачени от идеята, която предложих преди няколко минути, когато казах, че Строителите са наши далечни потомци — гласът му беше дружески, дори шеговит. — Това е нормално. Когато за първи път ми хрумна тази мисъл, аз самият бях смутен. Но вместо да се опитвам да ви убеждавам, че съм прав, искам да ви посоча нещо и да ви оставя сами да решите.
7
Polyglyph