Дариа имаше чувството, че Блум говори директно на нея. Сигурно гледаше към нея.
— Картините, които току-що видяхте, показаха Спиралния ръкав такъв, какъвто е бил много отдавна — продължи той — и какъвто изглежда ще бъде в далечно бъдеще. Тези картини взех от самия Лабиринт. Лабиринтът не е ли наистина нов артефакт, както предположих? Или е просто такъв, който сме пропуснали да открием през всичките тези години? Това не е невъзможно, тъй като той е малка структура в открития Космос. Светът Джером е най-близката населена планета, но и тя е около половин светлинна година далеч от него.
Съществуват две възможности — или Лабиринт е нов и се е появил неотдавна, или подобно на другите артефакти на Строителите е съществувал в продължение на милиони години.
— Коя от тях е по-вероятна? Аз приех и двете за възможни. Но после си зададох въпроса — правдоподобно ли е преди три милиона години Строителите да са могли да направят предсказание… точно предсказание… за начина, по който видовете ще се разселят из Спиралния ръкав? Не вярвам. Задайте си същия въпрос и вижте до какво заключение ще достигнете.
Зад Куинтъс Блум отново започна прожекцията на картините. Беше осветена Земята, после съседните звезди. Дойдоха зардалу и си отидоха. Появиха се сикропеанците. Аудиторията можа отново да проследи точната историческа сцена на междузвездните пътувания и развитие. Познатото разселение в Космоса имаше успокояващ, почти хипнотичен ефект.
— Ако вярвате, че преди милиони години Строителите са били способни да направят такива дяволски точни предсказания, добре — гласът на Блум заглъхна, изгубен сякаш сред морето от звезди. — Ако не вярвате, идете във вашето мислене малко по-далеч. Предположете, че Лабиринт се е появил неотдавна — например вчера. Сега вярвате ли, че сме видели бъдещите схеми на развитие? Ако вярвате, тогава отново се изправяме пред същия въпрос — как могат Строителите днес да знаят точната схема на разпространение на видовете из целия Спирален ръкав стотици, хиляди, десетки хиляди години в бъдеще? Това е същият проблем, просто изместен във времето.
Целият Спирален ръкав светеше отново, обсипан със звезди. Земята беше изчезнала, Четвъртия съюз се беше изгубил в огромно море от светлина.
— Ако отговорите, че Строителите са имали магическа сила да предсказват далечното бъдеще, тогава вие им приписвате дарби, които далеч надвишават моите виждания. Но ако вашият отговор е, че Строителите са способни да покажат такава схема, защото тя е част от тяхното собствено минало, тогава вашите мисли съвпадат с моите. Строителите не са три милиона години в миналото; те са незнайно колко години в бъдещето.
Дариа слушаше аплодисментите изпълнили залата след края на лекцията на Куинтъс Блум. Тя не каза нито дума, въпреки многото обърнати към нея глави. Тя знаеше какво искат те. Или публичен диспут между нея и Блум, или признаване, че неговите идеи обясняват онова, което нейните не могат. Нямаше да им достави това удоволствие. Науката не беше шоу бизнес провеждан в големи зали, където се решава кое е истина. Нейното време щеше да дойде по-късно, когато ще има възможност да научи от Блум подробности и да зададе деликатните въпроси, отговорите, на които могат да бъдат избегнати при един трийсетсекунден диспут на публичен форум.
Тази възможност нямаше много да се забави. След семинар професор Мерада винаги даваше частна вечеря на гостите си. Дариа щеше да бъде поканена, въпреки че току-що беше пристигнала в института. Устата й се напълни със слюнка при тази перспектива, но не заради изобилието от храна.
Дариа пристигна пет минути по-рано. Професор Мерада вече беше там, заел както обикновено челното място на масата. Отдясно на него седеше Куинтъс Блум. Обикновено Кармина Голд сядаше отляво. Тази вечер подреждането беше променено. Дариа мина покрай дългата маса, търсейки карта с нейното име и беше изненадана, като я откри, отляво до Мерада, точно срещу Куинтъс Блум.
Блум кимна на Дариа, усмихна се при нейната реакция от подреждането и каза:
— По моя молба — той продължи да говори с Мерада. Дариа зае неуверено мястото си. По някакъв неясен начин вече се беше настроила отбранително. Тя разгледа мъжа срещу нея.
Отблизо Куинтъс Блум не беше толкова впечатляващ, колкото изглеждаше на подиума. Лицето и вратът му бяха обезобразени от някакъв вид кожна болест с големи колкото монета червени язви само частично прикрити с крем и пудра. Езикът му изглеждаше прекалено дълъг. Дариа гледаше с отвращение как при всяка пауза да си поеме дъх, розовият му край излизаше далеч пред белите му зъби.