— О! Важна задача. Но аз мога да ги обясня сега без вашата изследователска програма. Вие казвате, че има „някакви“ промени. Професор Ланг, кога за последен път сте посетили артефакт?
— Идвам направо от Торвил Анфракт. Той е артефакт.
— Наистина ли? — Блум повдигна вежди и погледна към присъстващите — но Торвил Анфракт не е включен в прочутия каталог „Ланг“, книгата, която всички ние приемаме като неоспорим документ — той се обърна към Мерада. — Освен ако някой с по-добри познания не ме коригира…
— Няма го в каталога — отсече Дариа.
— Дори и в предстоящото пето издание? Новото издание?
— Няма го и в него — каза Мерада. — Многоуважаеми гостенино…
— Моля ви, наричайте ме Куинтъс.
— Щом предпочитате. Куинтъс, Торвил Анфракт никога допреди малко не е бил предлаган като артефакт, когато професор Ланг го направи. И той никога няма да бъде включен в списъка на артефактите, без лично да се запозная с доказателствата. Мерада погледна укорително Дариа.
Блум все още се усмихваше великодушно.
— Много добре. Нека за момент оставим Анфракт. Искам да задам един въпрос на професор Ланг. Кога за последен път сте посетили артефакт на Строителите, освен Торвил Анфракт? Някой, който е в прочутия каталог „Ланг“.
Дариа се замисли. Дженезий не бе в каталога, Серенити също. Окото на Гаргантюа не бе в каталога, Глистър също.
— Преди около половин година. Умбиликал между Куейк и Опал.
Но най-големите промени с артефактите са настъпили точно през това време! Половин година, през която не сте видели нито един артефакт. Половин година, през която…
Блум млъкна. Усмивката му изчезна. Той се обърна и погледна вдясно от себе си към насядалите около масата. Гласът на неспокойния хуманоид набра сила.
— Ако Строителите не са в бъдещето, тогава те не могат да се върнат и да променят настоящето, така че Строителите са в бъдещето, защото те не са там да го направят — Е. Кримзън Тали гледаше към началото на масата. — Но ако те са в бъдещето, тогава настоящето не се нуждае артефактите да станат онова бъдеще, така че тогава бъдещето, което те правят, ако изпратят назад артефакти, е различно бъдеще…
Той спря и замръзна. Очите му бяха безизразни, устата отворена достатъчно широко да разкрие долните му зъби.
— Ето! — Дариа посочи обвиняващо Куинтъс Блум. — Успяхте! Объркахте Е. К. Сега това адски трудно може да се оправи. Казах ви, идеята, че Строителите биха могли да дойдат от бъдещето, съдържа логическо противоречие.
Тя изглежда беше единствената, която се интересуваше от това. Около масата започнаха разговори. Професор Мерада се наведе и я потупа по ръката.
— Всички тук сме добри учени, професор Ланг, и трябва да се държим като такива. Всички ние имаме свои високо ценени теории, върху които сме работили много дни и месеци, дори години. Макар да е трудно да изоставим любимите си идеи, но ако се появи нова и по-добра теория, като добри учени наш дълг е да я приемем. Дори да я използваме.
Дариа настръхна. Мерада се опитваше да я успокои. Кармина Голд кимаше в знак на съгласие. Същото правеха и половин дузина други около масата. Не можеше да повярва. Бяха тук по-малко от четвърт час. Първото блюдо още не беше поднесено и тя беше казала само една десета от онова, което имаше да каже… И при това, не бе съумяла да се аргументира убедително. Но умовете около масата вече бяха приключили с темата. Дариа беше изгубила спора. Куинтъс Блум беше победил.
Дариа стана и тръгна слепешком към вратата. Тя беше съвсем уверена, че е права, но без доказателства никога нямаше да може да убеди никого. Куинтъс Блум беше твърде уверен, твърде хитър и симпатичен, твърде добре въоръжен с най-нови факти.
Имаше само един начин да се справи с това. Трябвате да се сдобие с факти. А това нямаше да стане, ако седи в кабинета си на Сентинел Гейт.
Глава 7
Дариа имаше нужда от факти, но в момента искаше нещо много по-лично.
Не бе виждала Ханс от началото на семинара. Доколкото знаеше след първите няколко минути, той беше излязъл. Беше обаче съвсем лесно да научи в коя квартира за гости е настанен всеки посетител. Тя провери централната регистрация. Ханс имаше самостоятелно бунгало за един човек в залесената част зад главния комплекс на института.
Макар че валеше и вече беше тъмно, Дариа не искаше да губи време и да се връща да се преоблича. Нощта беше хладна, но тя прие с благодарност вятъра като сила, която може да отвее тревогите й. Вървеше бавно, вдигнала нагоре лице към ръмящия дъжд. Щеше да й бъде трудно да реши какво да каже на Хапс, без да прозвучи като хленч на неудачник. Беше ли отишъл той в залата, за да види и чуе какво точно се беше случило? Не знаеше.