Дариа се почувства виновна. Преглеждането на старите й бележки след семинара, след това изтърваването на нервите на глупавата вечеря на Мерада, преди още да беше сервирано… Беше твърде заета, за да помисли какво върши Ханс. Може би сега трябваше да компенсира всичко това.
Когато беше на петдесетина метра от бунгалото, дъждът се усили и се превърна в порой. Дариа се затича към покрития вход. Задъхана, тя остана няколко минути, заслушана в шума от падащия дъжд и ромола на водата във водосточния улей.
Вратата не беше заключена. Това беше необичайно за Ханс. Дори беше леко открехната. Вътре беше тъмно, но бунгалата за гости имаха стандартен план. Дариа познаваше разположението. Очите й се адаптираха към тъмнината. Тя мина тихо през отворената дневна в спалнята, без да включи никаква лампа. Видя леглото и един бял чаршаф върху него, изпод който се показваше гол крак.
Дариа хвана палеца и леко го дръпна, после пръстите й се придвижиха нагоре по глезена.
— Ханс? Трябва да говоря с теб. Мисля, че се държах като глупачка.
От другия край на леглото се чу въздишка. В същия момент Дариа разбра, че нещо не е наред. Кракът на Ханс Ребка беше твърд и костелив, а кракът и глезенът, който държеше, беше гладък и мек.
— Кой е? — попита един женски глас.
Кракът се измъкна от ръката на Дариа. Жената се изправи и в другия край на леглото се появи бяло като петно лице.
— Какво, по дяволите, правите?
Лампата светна и Дариа се намери лице в лице с Глена Омар.
— Извинявайте. Мислех, че това е квартирата на Ханс Ребка.
— Вярно е — Глена издърпа чаршафа да покрие голите си гърди и рамене. — Никога ли не сте чували за интимно уединение?
— Какво правите тук? — на Дариа й се стори, че другата жена изглежда повече доволна, отколкото ядосана. — И къде е Ханс?
Знаеше отговора още преди Глена да бе отметнала русите си коси, казвайки:
— Тук. В банята.
Дариа чу шум от течаща вода. Беше го взела за шума на дъжда навън. Тя отиде до вратата на банята и влезе вътре.
Ханс стоеше до умивалника в профил към Дариа и бършеше ръцете си с кърпа. Беше гол и не се обърна, но сигурно я беше чул да влиза, защото каза:
— След десет секунди излизам. Не се бой, няма да избягам.
Той се обърна усмихнат, но усмивката му веднага се превърна в гримаса.
— О, не!
— О, да. Копеле!
Дариа го огледа от изплашеното и разтревожено лице до костеливите колене и прекалено големи стъпала. Докато го гледаше, всички признаци на сексуална възбуда у него изчезнаха.
— Трябваше да се досетя. Това, което се говори за мъжете от Фемъс съркъл, е вярно. Безчувствени, неверни, сексуални маниаци… Мислех, че ти и аз означаваме нещо един за друг.
— Така е. Дариа…
Тя вече беше тръгнала към спалнята. Той остави без внимание Глена и се втурна подир нея.
— … къде отиваш?
— Заминавам. Напускам и този мръсен институт, и тази скапана планета. Не се опитвай да ме следваш. Върни се при твоята… уличница.
— Но къде отиваш?
Ставаше студено, а Ханс беше гол и бос. Подхлъзна се на мокрия торф и падна в калта. Не виждаше нищо.
— Почакай една минутка, ще дойда с теб.
— Няма да дойдеш. Не те искам около мен. Не искам да съм на един и същ свят с теб.
— Кой ще се грижи за теб… Кой ще те предпазва от беди?
— Мога и сама да се грижа за себе си. Махни се и ме остави на мира.
Дариа затича. Ханс направи две крачки след нея. Този път се препъна в едно коренище и отново падна. Когато се изправи, не можа да види нито нея, нито пътеката.
Накуцвайки, той се върна в бунгалото. Вратата беше широко отворена. Била ли е отворена, когато е дошла Дариа? Беше съвсем сигурен, че я бе затворил и заключил. Ханс отиде банята и разтри ожуленото си бедро. Глена все още лежеше, удобно свита в леглото, дръпнала чаршафа до очи. И се кикотеше.
— Трябва да се видите. Косата ви е вир-вода, целите ви гърди и ръце са кални. Приличате на дивак от Фемъс съркъл.
— Да. Истински комедиант — Ханс седна на края на леглото. По дяволите!
— И за какво беше всичко това?
— Знаете достатъчно добре.
— Предполагам, или по-точно досещам се. Вината е изцяло на лошата малка Глена, нали? Казали сте й, обзалагам се, че вие нямате нищо общо с това — един крак се подаде изпод чаршафа и голите пръсти се плъзнаха по крака на Ханс.